Над 63 млрд. лв. ще похарчи българската държава през 2022 година. Институтът за пазарна икономика и "Данни за добро" представят ново приложение за осветяване на разходите на бюджетните организации на дневна база.
За пръв път гражданите могат да проследят разходването на техните средства на дневна база в достъпно, интерактивно и лесно за използване приложение. Този инструмент позволява проследяването на всяко плащане на държавните учреждения от началото на 2019 г. до момента с възможност за най-различни разбивки.
Всяка година държавните институции получават средства от бюджета за да извършват своята дейност. Всички публични институции и бюджетни организации, в т.ч. Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, отчитат направените плащания през специална система, която се нарича Система за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Дневните й отчети са отдавна публично достъпни, но информацията в тях е разпокъсана и твърде обемна за анализ.
Екипът на “Данни за добро”, с помощта на експертите от Института за пазарна икономика обобщават тази информация и да я представят с помощта на специален инструмент. Той ще улесни всеки, който се интересува от това колко и за какво се изразходват парите на данъкоплатците във всяко едно ведомство. В приложението са включени данните от всички дневни отчети на бюджетните организации в СЕБРА от началото на 2019 г. до момента, като данните се допълват автоматично. На практика това е най-лесният и в същото време актуален инструмент за проследяване на разходите на държавата във всяко едно направление, изваждайки „на светло“ управлението на средствата ден по ден.
Инструментът, например, позволява сравнително лесно да се проследят в голям детайл публичните разходи през първия месец от новата година. Например, извадка показва плащания за над 3.8 млрд. лв. през януари тази година. Близо 1/3 от тези разходи са направени на 7 януари, когато са платени пенсиите през бюджета на Националния осигурителен институт на стойност над 900 млн. лева. Другите големи плащания през януари са общо 570 млн. лв. трансфери към общините – основно за делегираните държавни дейности, както и над 400 млн. лв. плащания от Националната здравноосигурителна каса.
Новото приложение позволява да се проследят и множество казуси, които иначе бягат от общественото внимание. През 2021 г. например са отчетени тегления на левове в брой от бюджетните организации в размер на над 12.5 млн. лева. Близо 4.9 млн. лв. от тези средства са концентрирани в Народното събрание. Оказва се, че парламентът регулярно тегли големи суми в брой за да прави кешови разплащания. През 2020 г. тези средства са били в размер на 9.9 млн. лв., като най-вероятно липсата на работещ парламент през големи периоди от 2021 г. е причината за свиването на средствата през изминалата година. За първите два месеца на тази година Народното събрание е отчело тегления в брой за около 500 хил. лева.
ИПИ и отправило запитване до петте институции, които са отчели най-голям размер на тегленията в брой през 2021 г. – Народно събрание, Министерство на външните работи, Конституциониня съд, СУ „Св.Климент Охридски“ и Висшия съдебен съвет Очаквано част от плащанията в брой са за заплати, командировки и представителни разходи, но има и немалко средства, които са отчетени в перото „други“. В отговора от Народното събрание например отчитат над 3.4 млн. лв. плащания в брой по перото „други разходи“ през 2021-а.
Разходите на всяка институция могат да бъдат проследени на дневна база със забавяне от едва няколко дни. Единствено разходите на общините не се виждат в СЕБРА. През 2022 г. обаче Столична община се превърна в първата община в страната, която е поканена от Министерство на финансите за пилотно включване в СЕБРА. Това означава, че бюджетните средства на Столична община се обслужват от БНБ, като системата позволява да се прави справка за движението на парите във всеки момент.
