Прегледът на проектобюджетите на ведомствата от сектор "Сигурност" за 2022 г. и потвърждават подозрението, че докато издръжката им става все по-скъпа, техните началници не предвиждат някакви драматични реформи. От една седмица синдикатите в МВР протестират с искане за увеличаване на възнагражденията с 20%, но премиерът Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев са категорични: или радикални реформи, или никакви допълнителни пари!
Има вероятност дъното на протеста да лъсне през юли, когато бъдещия – все още – бюджет за тази година, ще бъде актуализиран за първи път. Премиерът Петков обеща на служителите, че тогава ще се мисли за евентуално увеличение на заплатите, но само при едно условие – сериозна промяна на структурата и работата на министерството.
След срещата на премиера с "униформените" синдикати стана ясно, че през следващата седмица в МВР влизат вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев и екип от "негови" външни експерти. Целта е изработване на пълен функционален анализ на ведомството, в който ще участват и синдикатите.
Част от идеите за евентуални структурни промени вече са известни: от МВР трябва да бъдат "извадени" Главна дирекция "Пожарна безопасност и гражданската защита" от системата на МВР; издаването на нови български документи за самоличност, националната система 112, регистрацията на автомобили…
Заради слуховете за евентуалното й изваждане от МВР, на 11 февруари служителите в "спешната система"
посрещнаха с леко притеснение професионалния си празник
– Европейският ден на Единния европейски номер за спешни повиквания 112. При това го посрещнаха с нова екстра – услуга за разширена мобилна локализация (Advanced mobile location – AML), която при спешна комуникация се активира автоматично от смартфона на потребителя, изпращайки данни за неговото точно местоположение директно SMS. За услугата бяха похарчени близо 200 000 лева.
Проектобюджетът на МВР обаче внася успокоение сред служителите на набелязаните за изваждане от министерството звена. Например за политиката в областта на пожарната безопасност и защита на населението при извънредни ситуации, през 2022 г. правителството е предвидило 350 963 000 лева от бюджета на министерството. За сравнение – през 2021 г. парите за тази политика са били 319 221 200 лева. Значи пари за пожарната и гражданската защита ще има.
Фактът че парите за тази политика са с 30 млн. лв нагоре едва ли означава, че са приготвени, за да бъде изведена тази дейност от МВР. Ако това трябва да се случи, средства за звената за противопожарна безопасност и защита трябва да бъдат предвидени в бюджетите на общините, примерно. Или където ги пращат управляващите в помислите си.
Въобще тазгодишният портфейл на МВР показва, че пари ще има, но не и за грандиозни промени. По традиция от година на година вътрешното министерство получава все повече пари за осъществяване на дейността си. През 2019 г. МВР разполагаше с малко над 1,5 млрд лева, през 2020 г. му бяха разпределени 1.7 млрд. лв., а за 2021 г. рекордните 1 872 773 400 лева.
Новият рекорд обаче е 2.060 млрд. лв. чиста пара за 2022 г., като към персонала ще отлетят "само" 1.816 милиарда. Тоест – запазва се познатата практика годишно разходите на МВР да се увеличават с по около 200 милиона, а 80-90% от него да отиват за заплати и обезщетения.
На практика това означава, че МВР ще продължи да е институция, изцяло зависима от човешкия фактор, и отдалечена на светлинни години от високите технологии и електронното управление.
Очевидно
няма място за новите документи за самоличност
с електронен носител и в структурата на новото Министерство на електронното управление.
През 2022 г. предвидените разходи за него са 38.22 млн. лв., от които за персонала 18.189 милиона. Тоест – почти са запазени параметрите за цялостна издръжка и заплащане на персонала от премахнатата Държавна агенция "Електронно управление", която през 2021 г. похарчи 33.066 млн. лв., от които 17.551 млн. лв. за заплати и… никакво електронно управление. Да не говорим, че ако действително новото министерство иска да работи по приоритета си за документи с електронен носител, трябваше да задели за тази цел поне 100 милиона отгоре…
ДАНС също ще продължи по старому – с увеличаващ се бюджет, съответстващ на все по-плътната пелена около дейността му. Тенденцията от последните три години за ръст на издръжката му остава – за 2022 г. за агенцията са приготвени 138.290 млн. лева. Ръстът е очевиден: през 2019 г. – 115.689 млн. лв., през 2020 г. – 125.862 млн. лв., през 2021 г. – 137.551 милиона.
КПКОНПИ, за която се предвижда да се раздели на две, също получава повече пари, въпреки уверенията на правителството, че не е работила ефективно. През 2022 г. в портфейла й ще влязат 24.680 млн. лв., от персоналът й ще получи 18.294 милиона. За сравнение – през 2021 г. комисията бюджетът на комисията беше 23.401 млн. лева…
От структурите в сектор "Сигурност", харчовете на
Държавна агенция "Разузнаване" са най-скромни.
Дали защото разведките работят по-малко, или защото политическата ни класа не желае да слухтим в съседни и приятелски нам страни, през 2021 г. бюджетът на ДАР е бил около 50 млн. лв., а тази година ще е още по-мизерен – само 43.628 млн. лева.
За разлика от външните разузнавачи и агенти, издръжката на вътрешните "уши и очи" на държавата е увеличена. Вярно – с нищо и никакви си 193 000 лв., но… все пак служителите на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) трябва да са доволни, защото 70.841 млн. лв. си е по-добре от 52 млн. лв. – през 2019 г., или от 70.648 млн. лв. – през 2021 година.
С годините поскъпва и издръжката на една от най-коментираните спецслужби у нас- Националната служба за охрана (НСО). За 2022 г. са предвидени 48.156 млн. лв., като през миналата година бюджетът й беше 47.880 милиона. Поскъпването на издръжката й върви паралелно със слуховете за прекрояването на НСО, което обаче така и не се случва. Може би защото промените все остават на хартия…
