В Европа започна война – пълномащабна, между суверенни държави, каквато не е имало от Втората световна насам. Очаквана беше от месеци и пак не се намериха нито сили, нито средства да бъде предотвратена. Безсилието пред агресивните действия е очевидно, а какъв ще е лимитът им и резултатът от тях, може само да гадаем.
В нощта на 23 срещу 24 февруари Русия започна война срещу Украйна. Макар че руският президент Владимир Путин я представи под етикета "Специална военна операция в Донбас", тя е напълно различно от досегашната руска военна активност на украинска територия – анексирането на Крим и почти незавоалираната военна подкрепа за проруските сепаратисти в Донбас. Става дума за отдавна планирана и подготвяна реална военна кампания, приведена в изпълнение преди месеци.
Още от есента на 2021-а започнаха да се появяват информации за струпване на руски сили в близост до Украйна. С напредването на месеците те се увеличаваха, концентрираха и все по-ясно ставаше, че не става дума нито за военни маневри, нито за учения, а за реализиране на мащабна операция. От руска страна валяха непрекъснати опровержения, често в саркастичен стил, за
"фантазиите" на САЩ и Запада.
Русия има право да държи военните си сили където си иска на своя територия, твърдеше Москва, същото твърдяха и всички, които приемаха думите на руските политици за чиста монета. Нямаме никакво намерение да нападаме Украйна, кълняха се най-висшите руски представители, но поставяха и едно условие – "освен ако не бъдем принудени".
Как точно ще бъдат принудени, те не уточняваха, но междувременно се появиха предупреждения на американски и други западни служби, че за повод за война ще се използват провокативни операции, най-вероятно организирани в района на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република. Впрочем за "провокация" се говореше и от руска страна. Русия не иска да воюва и не смята да воюва, тя трупа огромни сили от всички страни на Украйна просто така, с цел военни учения, но ако бъде извършена срещу нея провокация, тя просто няма да има друг избор, повтаряха висши руски представители и подчинените на Кремъл медии. Обясняваха и как ще стане това. Зачестилите изявления на официални лица от САЩ за неизбежна "руска атака" и ответни "адски санкции" имат само една цел – "да накарат Русия да се примири с това, че
руски деца и жени в Донбас ще бъдат убивани
от батальони украински националисти с американски оръжия", писа например в. "Росийская газета" на 24 януари. Но тъй като Русия никога няма да склони на това, неизбежно ще избухне война в Европа, предупреди московският официоз. В същия дух и с почти същите думи имаше още десетки, ако не стотици подобни изявления.
Иначе казано – ние сме обградили отвсякъде Украйна с военни сили, но без никакво намерение да воюваме, а те са тези, които искат да воюват с нас, и ще ни принудят да го направим против волята си.
Жертва на руски обстрел в Харков (АА)
"Преговорите", които бяха проведени между Русия и западните страни, реално също бяха проформа. Москва постави условия, които предварително бе ясно, че са неизпълними – защото не би могла да очаква, че НАТО ще се откаже от основните си принципи, за да й признае сфери на влияние. Впрочем и аргументите й – че не може да допусне НАТО до границите си и да бъдат разположени в Украйна нападателни оръжия, също не бяха състоятелни. На първо място, приемането на Украйна в
НАТО нито бе на дневен ред,
нито можеше да се очаква в обозримо бъдеще. Един от принципите на разширяването на Северноатлантическия съюз е да не се приемат нови членове, които имат сериозни териториални спорове с други страни. Целта е не друга, а да не бъде вкаран в конфликт целият алианс заради неуредените отношения на някоя нова страна членка. Само по себе си това означава, че Украйна никога не би отговаряла на критериите за приемане – поне докато не нормализира отношенията си с Русия и не реши всичките си териториални спорове с нея, което изглежда неизпълнимо в обозримо бъдеще.
Що се отнася до нападателните ракети, в отговора на НАТО на руските искания се съдържаше предложение за сключване на договор да не се разполагат нападателни оръжия от двете страни на границите – но при реципрочност. Нещо, което Русия не показа да желае.
И продължи Москва да повтаря рефрена, че ако не бъдат изпълнени нейните условия, ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира сигурността си. Какви – не бе ясно,
нали нямаше никакво намерение да напада Украйна?
Освен, ако не бъде "принудена", разбира се…
Така се стигна и до момента на "принуждаването". На другия ден след приключването на Олимпийските игри в Пекин (което също бе отдавна прогнозирано) започна засилен обстрел по цялата линия на фронта в Донбас. Местните власти обявиха евакуация на цивилното население, което според тях било обект на нападение от украинските сили, и мобилизираха всички мъже – за да защитават "майките си, жените си, децата си". Това гласеше обръщението на лидера на Донецката народна република Денис Пушилин, което пък се оказа, че е записано още преди да започне артилерийският обстрел.
Сега ситуацията е ясна. Украйна обяви военно положение, президентът Володимир Зеленски скъса дипломатическите отношения с Русия. Русия обстрелва обекти по цялата украинска територия, жертвите се множат (включително и сред цивилното население) – въпреки твърденията на руското командване, че атакува само военни цели.
Западните страни решително осъждат, въвеждат в действие "нечувани" санкции, но това, както се вижда, не спира настъплението на руските сухопътни сили, които напредват от всички посоки. С две думи – вече се води отдавна планирана и старателно подготвена война, която ще завърши само и когато каже Той – Владимир Путин!
