Брутният външен дълг на България в края на декември миналата година достигна до 41.53 млрд. евро, което е 61.8% от БВП на страната, съобщава Българска норадно банка. Изчисленията са направени при БВП в размер на 67.24 млрд. евро за 2021 г. (прогноза на БНБ) и 61.33 млрд. евро за 2020 г. (по данни на НСИ от 18.10.2021 г.). Брутният външен дълг нараства с 1.90 млрд. евро (4.8%) в сравнение с края на декември 2020 година, когато е бил 39.63 млрд. евро, или 64.6% от БВП. Такава е тенденцията от последните четири години.
Нарастване има и при краткосрочните, и при дългосродните задължения на страната ни. В края на декември миналата година краткосрочните задължения на страната са 67.16 млрд. евро (16.2% от брутния дълг, 10% от БВП). На годишна база те се увеличават с 641.5 млн. евро (10.6%). Дългосрочните задължения пък са 34.81 млрд. евро, което е 83.8% от брутния дълг и 51.8% от БВП. Увеличението по този показател с 1.26 млрд. евро (3.8%) спрямо края на декември 2020-а.
Дългосрочните задължения имат все по-голям дял в брутния външен дълг.
Към края на декември 26.03 млрд. евро (62.7%) от брутните външни задължения на България са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 82.5% от тези суми при 85% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на декември е 8.26 млрд. евро (12.3% от БВП), съобщават от централната банка. Тези външни задължения се увеличават с 236.7 млн. евро (3%). Външните задължения на Централната банка са 1.99 млрд. евро (3% от БВП). Те също се повишават – с 1.16 млрд. евро (141.1%).
Вътрешнофирменото кредитиране /преки инвестиции/ е в размер на 13.81 млрд. евро (20.5% от БВП) в края на декември, като намаляват с 451.2 млн. евро (3.2%) на годишна база. Тази тенденция се наблюдава от 2017-а насам. Вътрешнофирменото кредитиране е с най-значителен дял в структурата на външния ни дълг – 33.3% към края на декември миналата година при 36% година по-рано.
