Народната банка на Китай може да измъкне Русия от финансовите затруднения, ако Пекин се противопостави на усилията на Запада да отрежат стратегическия му партньор от световната финансова система. Многомилиардният валутен суап между китайските централни банкери и "Банк России" позволява на двете нации да осигуряват ликвидност на бизнеса, така че той да може да продължи да търгува. Освен това Китай е вписал руски банки в националната си система за сетълмънт, смятана за алтернатива на SWIFT, до която повечето руски кредитори няма да имат достъп.
Засега не е ясно дали подобна помощ се задава, защото китайските централни банкери все още не са обявили как ще отговорят на руските санкции. Нито пък са отговорили на изпратените на 28 февруари от агенция "Блумбърг" въпроси за повече подробности, включително за руските валутни резерви или за валутната суапова линия. Китай пипа внимателно, като дори две големи държавни банки са ограничили финансирането за покупки на руски суровини.
Най-голяма помощ за Русия може да дойде от активите в юани, които са част от чуждестранните валутни резерви. Делът им е бил около 13% или грубо 77 млрд. щ. долара към края на юни 2021-а, откогато са последните официални данни на Банката за международни разплащания. Продажбата на тези вложения ще даде на Русия така желаната ликвидност за компенсиране на влиянието на американските и европейските санкции.
Западните държави обявиха рестриктивни мерки и замразиха грубо половината от руските резерви в страните от Г-7. Китай обаче не се присъедини към тях и САЩ, Европа и партньорите им не могат да забранят на Русия да разполага с вложенията си в китайски активи, коментира върховният представител за външната политика на Европейския съюз – Жозеп Борел. През уикенда Борел заяви, че Западът "не може да блокира резервите на Руската централна банка в Москва или Китай" и отбеляза, че Москва се е подготвяла финансово за подобна ситуация през последните няколко години като е редуцирала доларовите активи и е увеличавала авоарите си в евро и юани.
Ю Лингкю – заместник директор на центъра за финансови науки в Китайския институт за развитие в Шънджън – смята, че няма вероятност Китай да последва западните нации в замразяването на активи в юани, защото и двете държави "искат да се борят срещу хегемонията на Вашингтон и на долара в глобалната финансова система".
Дилемата на Пекин е как да помогне на стратегическия си партньор Русия без да нарушава санкциите. Кабинетът на китайския президент Си Дзинпин ще трябва да избира: дали да продължи да позволява на Москва достъп до фондовете в юани и до китайската финансова система или да използва договорения между двете страни валутен суап.
След като китайски банки започнат да ограничават финансирането на вноса на руски суровини, въпросният суап в размер на 150 млрд. юана (24 млрд. щ. долара) може да се използва да помогне на китайските компании да внасят руски енергийни продукти или други стоки.
Суаповото споразумение е подписано през 2014-а след като Русия беше наказана за присъединяването на Крим и започна да намалява замисимостта си от долара и от щатската финансова система. Досега има малко подробности или обяснения как точно е бил използван този контракт в миналото. Но клонът на Народната банка на Китай в Куингдао посочи през 2018-а, че е осигурила заем в рубли по този суап на "Бенк ъф Чайна", която го е предоставила на местна фирма за внос на руски стоки.
Остава да се види дали това споразумение ще е достатъчно да подсигури търговските връзки, които през 2021-а са били на стойност почти 150 млрд. щ. долара.
Санкциите със сигурно ще тласнат напред националната разплащателна система на Китай за трансгранични трансакции в юани. Тя бе пусната от Китайската централна банка през 2015-а по името Трансгранична междубанкова система за разплащания (CIPS) като алтернатива на доминираната от САЩ глобална система за сетълмънт, част от която е SWIFT.
В CIPS участват множество локални руски банки, но обхватът й е далеч по-малък в сравнение със SWIFT. В китайската система участват директно само 75 кредитни институции, основно китайски, и 1205 са с индиректно участие. За сравнение, в SWIFT членуват над 11 хил. институции, като юанът е имал едва 3% дял от тях през януари. CIPS осигурява услуги по известяване, клиринг и сетълмънт, но трансакциите през нея могат все пак да разчитат на съобщения чрез SWIFT, ако страни по тях са банки, които не са включени директно в китайската система.
