Санкциите, които западните държави наложиха на "Банк России", може да принудят много държави да преосмислят начините и местата за съхранение на авоарите си. Такова е мнението на Узмени Манденг – гостуващ лектор в Лондонското училище по икономика. Той посочва потенциалния страничен ефект от решението да се отреже достъпа на Руската централна банка до значителна част от валутните й резерви.
Валутните запаси на централните банки
са фонд от последна инстанция за черни дни,
предназначен за застраховане срещу пазарни трусове.
Паричните власти по света са акумулирали резерви в размер на около 13 трлн. щ. долара или 14% от световния БВП. Най-големи количества притежават Китай, Япония, Швейцария, Индия, Тайван, Хонконг, Русия, Южна Корея, Саудитска Арабия и Сингапур. Смята се, че тази група има под ръка около 9 трлн. долара за защита на националните валути и за обслужване на чуждестранните си задължения.
Централните банки държат резервите си предимно под формата на ценни книжа с висок рейтинг. Традиционно това е държавен дълг, деноминиран в паричните единици, които се използват най-масово в международните финансови транзакции. Според последните данни на Международния валутен фонд, средно 59% от тях са ценни книжа в щатски долари, 20% – в евро, 6% – в йени, 5% – в лири стерлинги и останалите – в други валути.
Американските ДЦК са най-предпочитаният резервен валутен актив.
По информация на щатското министерство на финансите, към края на 2021-а чужденците са притежавали американски облигации за около 7.7 трлн. щ. долара или една трета от общия обем на публичния дълг. Най-големите собственици на американския дълг са Япония и Китай.
Бидейки големи клиенти, становището и отношението на централните банки към деноминираните в американски долари правителствени облигации има сериозно значение. При това, до такава степен, че през 2009-а тогавашният държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън се почувства задължена да напомни на Пекин, че щатският дълг продължава да е безопасен за покупка. Санкциите срещу "Банк России" обаче могат да наложат преосмисляне на тази теза.
В момента ценните книжа, които притежават централните банки,
по правило се съхраняват в централни депозитари за този вид активи (CSDs), най-често в държавата емитент или в големи международни CSDs.
Правителствените облигации обикновено се търгуват на извънборсовия пазар, но се придвижват за клиринг чрез централни контрагенти (CCPs). Достъпът до ценните книжа зависи от условията на юрисдикцията, под чието управление са те, и в много случаи – на CCPs, с други думи – от локалните обстоятелства.
Американските ценни книжа се държат и се прехвърлят в Националната система за вписвания (NBES), поддържана и управлявана от Федералния резерв, който служи едновременно като централен депозитар и като фискален агент на американското министерство на финансите. Преобладаващата част от търговските операции на финансовото ведомство се приключват на база доставка срещу плащане. При нея ценните книжа се депозират по електронен път в сметката на институцията получател в NBES, а кореспондиращото плащане се вкарва в сметката на изпращача във Федералния резерв.
Напоследък се наблюдава сериозен натиск от страна на американската финансова компания за клиринг и сетълмънт Depositary Trust and Clearing Corporation и от поделението й за инструменти с фиксиран доход Fixed Income Clearing Corporation за осъществяване на централизиран клиринг. Целта е да се намали партньорския и кредитен риск като се осъществи прихващане на наличностите по транзакциите на членовете на централните контрагенти.
Малкият брой институции, управляващи пазара на активи,
които съставляват основния ресурс на валутните резерви, предполага значителни зависимости.
От една страна, той създава сериозно предимство за организирането на ефективна пазарна инфраструктура за търговия. От друга страна обаче, високата концентрация на пазарни актьори предполага, че едва няколко юридически субекти контролират важни транзакции, определящи достъпа и трансфера на ценни книжа.
Русия притежава ограничено количество американски държавни облигации,
но пък валутните й резерви в други видове ценни книжа са за около 300 млрд. щ. долара. И санкциите, наложени от САЩ и Европейския съюз, възпрепятстват страната да ползва голяма част от тях. Ако подобен достъп бъде отказан на централните банки по света, те могат да преосмислят употребата на валутните резерви и условията, при които се съхраняват.
По оценка на банкери, Руската централна банка и държавният фонд на страната притежават китайски облигации за общо 140 млрд. щ. долара – активи, които могат да ползват свободно в условията на наложените глобални санкции. Разпределението, според анализаторите е, както следва:
деноминиран в китайски юани дълг за 80 млрд. долара за "Банк России" и
други 60 млрд. долара – на Националния инвестиционен фонд.
Общото количество на книжата е почти една четвърт от чуждестранната собственост на китайския национален пазар на облигации.
Недоволството на централните банки
от невъзможността да разполагат с необходимите си лични парични източници зад граница не е от днес.
От 2013-а до 2017-а германската Бундесбанк, която никога не е била реална мишена на санкции, тя репатрира около 300 тона злато от Ню Йорк и 374 тона жълт метал от Париж до Франкфурт. Целта на мероприятието бе да държи над 50% от златните си запаси в собствено хранилище, "за да изгради доверие и сигурност у дома".
Ако и други централни банки последват почина на германците по репатриране на резерви, това може да предизвика отлив от съществуващата в момента централизирана инфраструктура на финансовия пазар. Което внася риск от пазарна фрагментация и може да подкопае ефективното управление на обезпеченията. Но подобен акт ще внесе успокоение, че ценните книжа ще бъдат достъпни по всяко време. И със сигурност ще обезсмисли въвеждането на санкции от този вид.
С други думи, ако 300 млрд. щ. долара се изпарят изведнъж, някои централни банки и вероятно други едри инвеститори могат да приемат подобно явление като справедлива и честна размяна.
