БНБ очаква инфлацията да продължи да се ускорява до края на полугодието. Това става ясно от икономическия преглед на Централната банка.
„През четвъртото тримесечие на 2021 г. се наблюдаваше засилване на формиралата се от началото на годината тенденция към ускоряване на инфлацията, като на годишна база през декември повишението на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) възлезе на 6.6%”, пише в документа. От БНБ посочват, че анализът е направен на база на януарски данни, а предвид динамиката на събитията прогнозата е краткосрочна – само за първото полугодие. В нея се посочват рискове като международната конюнктура, но тъй като данните са от януари, негативните икономически последици от войната в Украйна не са включени в анализа.
„Нарастването на цените беше широкообхватно по компоненти на ХИПЦ и отразяваше най-вече преки и косвени ефекти от покачването на цените на основни енергийни продукти (петрол, природен газ и електроенергия) и на храните на международните пазари. Базисната инфлация също се ускори в условията на покачване на потребителските разходи на домакинствата, нарастване на цените на потребителските стоки в основните търговски партньори на България и косвени ефекти от поскъпването на енергийните суровини и на храните. В групата на административно определяните цени се наблюдаваше слабо ускорение на инфлацията спрямо края на 2020 г., което се дължеше главно на утвърдените от Комисията за енергийно и водно регулиране по-високи цени на електрическата и топлинната енергия, в сила от 1 юли 2021 г., както и повишенията на регулираните цени на газообразните горива в периода април – декември 2021 г.”, пише още в прегледа.
„Очакваме инфлацията да продължи да се ускорява през първата половина на 2022 г”, категорични са централните банкери. Пред реализирането на прогнозата за инфлацията съществуват рискове за по-голямо нарастване на цените отколкото в базисния сценарий, произтичащи главно от възможни промени в регулираните цени на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия след изтичане на въведения от правителството през декември 2021 г. мораториум върху цените на тези услуги със срок на действие до 31 март 2022 г
Редица проинфлационни фактори ще тежат върху икономиката през първото полугодие, изчисляват експертите от БНБ. Един от факторите е свързан с мораториума върху цените на енергоносителите за битовите потребители, който изтича в края на март.
Върху потребителската кошница тежат цените на редица хранителни продукти, особено плодовете и зеленчуците, както и на услугите. Покачващата се инфлация най-вероятно ще доведе до затягане на паричната политика в световен мащаб, коментират от банката. Според експертите това би довело до оскъпяване на доходността по държавните облигации на страните от еврозоната, което ще рефлектира и върху българските държавни ценни книжа.
„Според регулярно провежданите от НСИ бизнес анкети за стопанската конюнктура в края на 2021 г. и началото на 2022 г. се наблюдава значително нарастване на дела на фирмите, които предвиждат увеличение на продажните цени през следващите три месеца. Такава тенденция се отчита във всички основни сектори – търговия на дребно, услуги и промишленост. В допълнение към това в групата на мениджърите в търговията на дребно, които предвиждат растеж на цените, преобладават очакванията повишението да бъде със същите и/или по-бързи темпове спрямо наблюдаваното досега, което е предпоставка през следващите месеци да продължи да се наблюдава повишение на инфлацията при хранителните и нехранителните стоки”, пише още в анализа.
Но лошата прогноза, може да се окаже още по-лоша.
„Пред реализирането на прогнозата за инфлацията съществуват рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий, произтичащи главно от динамиката на международните цени на основни суровини и възможни промени в цените на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия на регулирания пазар след изтичане на въведения от правителството през декември 2021 г. мораториум върху цените на тези услуги със срок на действие до 31 март 2022 г. В същото време одобреното от КЕВР понижение на цената на природния газ (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС) със 17.6% през февруари спрямо януари 2022 г., което не е включено в базисния сценарий на прогнозата, е предпоставка за по-ниска инфлация”, предупреждават от Централната банка.
Каре
Правителствено мълчание
Правителството няма официална реакция за нивото на инфлацията след началото на войната. Но преди нея предсказа подобно на очертаново от БНБ негативно развитие в цените на стоките и услугите.
Потенциална война Русия-Украйна и санкции срещу Русия ще доведат до шокова инфлация в Европа. Тя би спряла и газовите доставки, което ще доведе до значително вдигане на цените и на петрола. Ако напрежението обаче спадне, това ще се отрази и на цените на енергоносителите, и на инфлационния натиск, заяви седмица преди военните действия вицепремиерът и финансов министър Асен Василев.
Планът за България при негативен развой по думите му е използването на български енергоизточници и ограничаване на износа на електроенергия. За това обаче трябва да бъде получено позволение от Европейската комисия. "Водим разговори и за общоевропейски отговор на рязък скок на цените на енергоносителите", каза Василев.
Средногодишно ниво на инфлацията между 5% и 6% и ръст на заплатите между 15% и 18%. Такива са очакванията на вицепремиера и финансов министър Асен Василев. Така дори при по-висока инфлация, ръстът на доходите ще е изпреварващ, а за това похвали заслужават фирмите, които са реагирали адекватно, коментира Василев.
