Вероятно и в най-големите си кошмари Кирил Петков не е сънувал, че ще му се наложи да управлява държава, в която бушуват няколко кризи, а на всичкото отгоре почти до границата й избухна война. По всичко изглежда, че го е достигнало проклятието на китайците – да живее в интересни времена. А и ние покрай него. Всъщност ние си живеем така от 32 години.
Дори на този фон опозицията не спира да критикува правителството, да го заплашва и да го клати. Още по-лошото е, че понякога го клатят и самите участници в управленската коалиция, борейки се за някакви техни си интереси, мимикриращи като опит за запазване на партийна идентичност. Истината обаче е много семпла – в момента нито една от парламентарно представените партии не иска предсрочни избори. Изключение донякъде прави само „Възраждане“, но… само донякъде.
Преди няколко дни острието на ГЕРБ Тома Биков изчете от парламентарната трибуна гневна декларация, с която за пореден път разкритикува правителството, което още няма навършени и 100 дни, за неговата „некомпетентност, безотговорност и липса на какъвто и да било усет за национално отговорно поведение". Опозицията се зарече, че неин дълг е да бъде не конструктивна, а безкомпромисна. "Наша отговорност е да положим усилия, час по-скоро България да има ново управление, което е способно да отговоря на предизвикателствата на кризите", заключи Биков. Дни по-рано пък лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов при поредната си разходка из села и паланки в Делиормана заговори за "преформатиране на управлението" без да уточни какво има предвид.
Тези дни и партия "Възраждане" заплаши, че обмисля вот на недоверие на този кабинет. Което откъдето и да го погледнеш си е блъф, тъй като нито ГЕРБ, нито ДПС биха го подкрепили.
Въпросът е дали наистина опозицията иска
предсрочни избори по време на тежки кризи и война?
Разбира се, че не иска. Няма нормален човек и политик, който би желал да обезглави държавата в тази обстановка, а още по-малко да поеме управлението й. Но целта на ГЕРБ е да държи агресивен курс, да притеснява максимално управляващите, да им пречи и да ги затруднява, с надеждата, че така те ще правят повече грешки и гафове, ще се излагат, което пък би наляло вода в мелницата на бившите управляващи. Говори се, че самият Бойко Борисов задал такава линия на поведение на депутатите и партийните активисти, като се надявал докъм есента зулумите и далаверите му да бъдат позабравени, и хората да започнат да се сещат по.често за него с добро. Едва тогава можело да се пристъпи към някакви по-радикални действия за сваляне на тази власт.
И сега обаче ГЕРБ би искала да се закачи някак си към управлението на страната, но тъй като явно не я искат, тактиката й е по-скоро да се прилепва към определени позиции на правителството, особено свързаните с войната между Русия и Украйна. Целта е да се направи внушението, че ГЕРБ с нищо не са по-лоши от настоящите властимащи.
Същата е играта и на ДПС. Те също не пестят критиките към кабинета и управляващото мнозинство, особено към младите политици от "Продължаваме промяната", но най-големият им дразнител е вътрешният министър Бойко Рашков. Може да се каже дори, че те го иззеха от ГЕРБ, които го викаха да отговаря в качеството си на служебен министър за щяло и нещяло в предишните два кратки парламента. Сега от движението са се фокусирали върху него в опит да докажат, че са обект на незаконен натиск, че са несправедливо репресирани. В този контекст в момента в рамките на парламентарния контрол групата на ДПС е отправила 50 въпроса към Рашков, като някои от депутатите са задали и по две питания.
Партията на Карадайъ неистово се опитва да изчисти образа си
на формация, която в условията на наистина честни избори няма да вземе този резултат, който е получавала до сега. Тя също много разчита на провал на сегашните управляващи някъде към есента. В този контекст опозицията ще клати управляващите, но без да ги събаря засега.
Партиите от управляващата коалиция също не искат избори, но всяка от тях (може би с изключение на "Продължаваме промяната") има вътрешни проблеми, което я кара да се чувства неуютно в управлението. Най-големият им проблем е запазването на идентичността. Затова вътре в коалицията често възникват търкания. Видяхме това много ясно при смяната на военния министър Стефан Янев с Драгомир Заков като за кратко се мина и през номинацията на Тодор Тагарев.
В момента такъв възел се е завързал около кандидатурата за управител на БНБ. Според неофициална информация "Има такъв народ" на Слави Трифонов не отстъпва от своя човек Любомир Каримански, докато БСП и "Демократична България" били склонни да приемат предложението на премиера Кирил Петков – банкерката Диана Митева. Твърди се, че ИТН дори заплашвали да потърсят подкрепа от ГЕРБ и ДПС в пленарната зала, за да прокарат своето предложение.
Не е тайна, че напрежение и разделение в управляващата четворна коалиция има още от първия ден. Но поне засега с много търпение и компромиси здравият разум надделява. Но никой не знае в кой момент контролът може да се изплъзне и някое малко камъче или важно гласуване да обърне колата. В този смисъл
самата сложна управляваща коалиция представлява латентна заплаха за себе си.
И ще бъде такава, докато участниците в управленската конструкция не се фокусират изцяло в решаването на важните за страната и гражданите й проблеми, а се опитват да покажат кой с какво е различен от другия. И колкото по.бързо управляващите формации разберат това, толкова по-голям шанс има правителството да се задържи по-дълго. Така или иначе те трябва да си дадат ясна сметка, че малко или много ще загубят от участието във властта в настоящата ситуация.
Може би единствено
"Възраждане" се надява, че може да спечели
от създалото се сегашно положение и трупащите се проблеми. Доскоро лидерът й Костадин Костадинов и съпартийците му бяха яхнали общественото недоволство от "зеления сертификат" и противоепидемичните мерки. В новата ситуация се опитват да се възползват от проруските настроения и уклона към Русия, които се оказа, че не са никак малки у нас. А едностранчивата пропаганда ги засилва още повече.
Освен това войната, която разпали руският президент Владимир Путин в Украйна и ответните санкции, които наложиха САЩ и ЕС, ще издълбаят дълбока пропаст между изтока и запада в бъдеще. А междувременно Европа, включително и България, ще плати доста висока социално-икономическа цена заради тези санкции. Което ще даде перспектива на несистемните партии за сметка на традиционните. "Възраждане" прави всичко възможно да се позиционира като антисистемна партия и в този смисъл Костадинов е убеден, че времето работи за него.
