Абсурден театър се разиграва около трагедията на бежанците от Украйна, които търсят убежище у нас. Абсурден е защото на фона на грижите, които държавата полага за тях, битието на 146 700 нашенци наподобява на тяхното, с тази разлика че нито са подложени на бомбардировки, нито танкове влизат през входните им врати.
Приликата между тези нашенци и горките украински бежанци е в това, че са безработни, с всичките произтичащи от този факт проблеми. В края на 2021 г. хората без работа у нас са 146 700, като 15.6% от тях търсят работа за първи път, а останалите 84.4% вече са участвали в пазара на труда, но вероятно са забравили кога.
Въпросът как се чувстват те във време, когато заради горивата цената на хранителните продукти и услугите скача с всеки изминал ден, е реторичен. Държавата и бизнесът обаче се държат така, сякаш тези българи окончателно са изпаднали от каруцата и нищо не може да се направи за тях.
В същото време Българската стопанска камара (БСК) заяви на всеослушание, че българските работодатели могат да предоставят на украински граждани, потърсили убежище у нас, до 200 000 работни места. А тези дни Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) уведоми, че с готовност ще назначи в IT-сектора до 30 000 украински специалисти, които биха се радвали на средно брутно възнаграждение от 4 700 лева, колкото е то в тази индустрия.
Народната мъдрост сочи, че не от всяко дърво става свирка. Навярно и не от всеки безработен става IT-специалист. Но ако българските работодатели могат да осигурят 200 000 места за бежанци, защо 146 000 българи висят с месеци пред бюрата по труда? Дали защото търсят по-добра перспектива отколкото да работят за една минимална заплата? С каквато работодателите може би са готови да посрещнат бежанците…
В това непосилно време обаче не са завиждане и онези, които работят за една минимална заплата. У нас те са приблизително около 500 000 души. До избухването на войната в Украйна добрата новина за тях бе, че от 1 април 2022 г. заплатата им ще скочи до… 710 лева. Но с разгарянето на конфликта и възникналите в резултат на санкциите проблеми с горивата това вече не е добра новина, защото инфлацията изяде увеличението, още преди хората да са го получили.
Че най-бедните страни в Европа, начело с България, ще изядат дървото заради икономическата война между САЩ, ЕС и Русия е повече от ясно. И никакво увеличение на минималната работна заплата не може да опре на задълбочаващото се обедняване на горките им граждани.
В трудни времена като днешното съпричастността към страданията на всеки бежанец, независимо дали е украинец, сириец или афганистанец е нормална и естествена. Лицемерно е обаче решението на правителството да отпуска по 40 лева дневно на всеки бежанец, при положение че кризата удря с всеки изминал ден все по-здраво голяма част от българите. Които дори не могат и да сънуват за заплати, които могат да им осигурят издръжка от 1200 лева месечно, колкото впрочем е и издръжката на един лишен от свобода в български затвор.
В това се състои и поредният нашенски абсурд: свободата ни се изразява в това да мечтаем за издръжката на лишения от свобода?! Или за статута на бежанец.
Май Терминал-2 ни очаква. Да побързаме, преди да са затворили и небето…
