Нефтът засега ни е сигурен, въпреки че се солидаризирахме с останалите 26 държави от ЕС и затворихме пристанищата си за руски танкери. Като цяло мярката ще се превърне в голямо предизвикателство както за Европа, така и за Русия, която изнася 4-5 млн. барела суров петрол на ден и 2-3 млн. барела рафинирани продукти дневно.
Финансовият министър и вицепремиер Асен Василев още преди санкцията успокои, че на пристанище „Росенец” пристигат кораби, които “вече не са руски до голяма степен”, така че България да е сигурна, че ще има стабилни доставки.
Повишаването на инфлацията у нас зависи изцяло от хода на военните действия и евентуалните санкции срещу Русия. Това каза председателят на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански.
„Към момента наблюдаваме инфлация, която е поне 2-3 пункта над тази, която сме дефинирали, тоест към февруари тя е около 9 – 9.1%. Хубавото на бюджета е, че има капиталови разходи, които са на база дефицит. По-скоро по-малки капиталови разходи ще бъдат направени, които ще бъдат трансформирани при необходимост за покриване на други нужди, предизвикани от тези санкции“, каза Каримански.
Цитираната цифра може да се окаже мека, защото „довоенната” ни прогноза беше за годишна инфлация от 12% към юни, а след това – слизане до 7.5% в края на годината, каза централен банкер. Той обясни, че войната е важен фактор за ръста на цените, но дори и тя да бъде прекратена, суровините няма да спрат да поскъпват. Експертът от БНБ каза още, че другата седмица се чакат ключови данни от ЕЦБ, които ще включват износа и от които ще могат да се направят по-точни прогнози за поскъпването у нас.
Войната в Украйна попари надеждите на туристическия бранш у нас. Само до преди месец светът се надяваше, че тази година ще бъдe годината на нaй-нaтoвapeния тypиcтичecĸи лeтeн ceзoн дoceгa. Очакваше се, че хората, които повече от две години бяха заклещени по домовете си заради пандемията Ковид 19, най-сетне ще се отърсят от притесненията си и ще възстановят радостта от ваканциите си. Само че… нещата не се развиха така. Особено за България.
Както каза министърът на туризма Христо Проданов през седмицата, „Никой не отива на почивка в милитаризирано море“. И не скри, че прогнозира трети пореден тежък сезон. Този път заради войната в Украйна.
Вероятно и в най-големите си кошмари Кирил Петков не е сънувал, че ще му се наложи да управлява държава, в която бушуват няколко кризи, а на всичкото отгоре почти до границата й избухна война. По всичко изглежда, че го е достигнало проклятието на китайците – да живее в интересни времена. А и ние покрай него. Всъщност ние си живеем така от 32 години.
Дори на този фон опозицията не спира да критикува правителството, да го заплашва и да го клати. Още по-лошото е, че понякога го клатят и самите участници в управленската коалиция, борейки се за някакви техни си интереси, мимикриращи като опит за запазване на партийна идентичност. Истината обаче е много семпла – в момента нито една от парламентарно представените партии не иска предсрочни избори. Изключение донякъде прави само „Възраждане“, но… само донякъде.
Три десетилетия след приемането на най-важния реституционен нормативен акт – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), кабинетът пусна за обществено обсъждане проект за промяната му, с който да бъде фиксиран краят на поземлената реституция.
Предлага се двугодишен срок, в който собствениците/наследниците да подават искания до общинските служби по земеделие за установяване на границите на земеделските имоти, за които правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие или със съдебен акт.
Имотите ще се разполагат върху земи, предоставени от общинския и държавния поземлени фондове, като за собствениците или наследниците, които не са подали искане за установяване на границите, това ще става служебно.
Отминалата 2021 г. поднесе накуп толкова промени в партийно-политическата ни система, колкото не бяхме наблюдавали за предишните три петилетки. „Вечните управляващи” (ГЕРБ) изпаднаха от властта без реални шансове да се върнат в нея. Появиха се нови субекти, които от раз спечелиха избори, но след това зациклиха, изпаднаха в криза и някои дори изчезнаха. Увехнаха цял букет от формации в т. нар. патриотичен сегмент. Най-старата българска партия счупи последователно най-тежките си електорални анти-рекорди в съвременността. Но най-интересното от всичко (може би в смисъла на китайското проклятие) е, че големите промени не приключват, а едва започват, и то не само под лозунга „Продължаваме промяната”.
Нова финансова измама търси жертви между потребителите на популярната социална мрежа. Измамата се базира на смесица от реални факти за онлайн търговия с виртуални пари и побългарената им фалшива версия, придружена от примамващи твърдения за подкрепящите тези проекти световноизвестни визионери Илън Мъск, Марк Зукърбърг, Джеф Безос, Ричард Бренсон, Бил Гейтс, като някои от тях дори са посочени и като създатели на такива платформи.
В България държавата се превръща в най-големия рекламодател. Няма точно проучване как държавното финансиране през реклама влияе на дадени медийни политики, но е факт, че държавата разпределя един немалък ресурс. На фона на целия рекламен пазар той не е чак толкова голям, но докато рекламният пазар продължава да се свива, значението на публичните ресурси в този бизнес става все по-голямо и по-голямо . Тук нямам предвид порочния модел на финансиране с пари от държавния бюджет на БНТ, БНР и БТА. Говоря за финансиране на частни медии със средства от оперативните програми на Евросъюза – през рекламни агенции, естествено, чрез държавна реклама, чрез договори за медийно обслужване на общините, през политическа реклама от държавните субсидии. Като се сумират тези пера, сборът не е малък – около 15 млн. годишно, които се разпределят по непрозрачен начин, фаворизиращ определени медии на базата на очаквани услуги. Медийният и политически експерт доц. Иво Инджов пред „БАНКЕРЪ“.
България била враг на Русия. Това обяви путиновската клика тази седмица, след като включи страната ни в списъка с чужди държави и територии, които „извършват неприятелски действия срещу Русия“.
Как обаче този „враг“ кореспондира с разследването, разпространено наскоро от "Щаба на Навални" – бунтарската неправителствена организация на Алексей Навални.
Накратко, става дума за следното: чрез елегантни и не толкова елегантни схеми, парите за сметоизвозването в Хабаровск – най-големият руски град в Далечния Изток, се превръщат в "камара" скъпи апартаменти, автомобили и ваканционни имоти по нашето Черноморие. Те са собственост на Алексей Изотов – хабаровският "началник" на боклука, съпругата му Екатерина и двете им деца Антон и Мария. Фамилията е горд "съдружник" в четири фирми, регистрирани в България – “Бешикташ” ООД, “Морски Бриз – 2″ ООД , “Слънцеград” ООД и “Еритон” ООД, чрез които са успели да напазаруват сериозно количество апетитни имоти в гр. Бяла.
