Пловдивският апелативен съд отмени присъдата на Окръжен съд – Пловдив в частта, в която подсъдимият И.Д. беше признат за невинен по обвинението за убийство на Ж. Д., извършено на 2 март 2018 г. в Пловдив, при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Магистратите постановиха нова присъда, с която признават подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и го осъдиха на две години и шест месеца лишаване от свобода условно с четири години изпитателен срок.
В останалата част, в която И.Д. е признат за виновен в държането на огнестрелното оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, за което е осъден на две години лишаване от свобода, присъдата е потвърдена.
На подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено (условно) с изпитателен срок от четири години.
След прочитането на присъдата, апелативните съдии изложиха в резюме мотивите си към нея, които в срок ще бъдат изготвени по предвидения в закона ред. В залата те посочиха следното:
Делото се гледа повторно от Пловдивския апелативен съд. Първият път Окръжният съд е приел, че подсъдимият държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има за това разрешение и го е осъдил на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. По отношение на обвинението за убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, подсъдимият е признат за невинен и оправдан. Прието е наличието на неизбежна отбрана. Производството тогава е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие.
Тази присъда е отменена от Пловдивския апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав,
поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Сега, при повторното разглеждане, делото е протекло по общия ред. Окръжният съд отново е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, свързано с държането на огнестрелното оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, за което е осъден на две години лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. И. Д. е оправдан по обвинението за убийството, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Отново е направен извод, че той е действал при неизбежна отбрана.
На практика е произнесена идентична присъда, каквато е постановена от първия състав на Окръжния съд.
Пловдивският апелативен съд, с присъдата си днес, приема че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци и на престъплението по чл. 119, вр. чл. 115 НК, а именно, че на 2 март 2018 г. в гр. Пловдив, умишлено е умъртвил Ж. Д. като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Обвинителният акт
очертава рамката, в която се движи съдебното производство.
Фактите, посочени в него, са доказани по категоричен и безспорен начин по време на проведеното съдебно следствие, както от първоинстанционния съд, така и от настоящия съдебен състав. Установено е непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия. Със своето поведение той е провокирал подсъдимия.
Основателен е доводът в протеста, че ножът е хвърлен срещу И. Д. от разстояние, а не е използван в непосредствена близост между двамата. За да отблъсне противоправното нападение, подсъдимият си е послужил с огнестрелно оръжие, годно да предизвика смърт.
Произведен е един изстрел във въздуха и два в тялото на пострадалия. Доказано е, че
фаталният трети изстрел е насочен от близко разстояние
към лявата половина на гръдния кош на пострадалия т.е. към жизненоважен орган, поради което резултатът бил напълно предвидим.
Поради това съдът приема за основателен доводът в протеста, че подсъдимият не само е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните последици, но е искал тяхното настъпване.
Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че подсъдимият предварително се е въоръжил с огнестрелно оръжие, годно да причини смърт. След деянието и преди да бъде открито тялото на Ж.Д., изхвърлил пистолета далеч от жилището си. Извикал е свой познат, с когото са търсили пострадалия. Опитал се е да прикрие извършеното, като помолил свидетел по делото да изтрие записите от охранителните камери.
Въз основа на всички тези категорично доказани факти, Пловдивският апелативен съд приема, че И. Д. е
превишил пределите на неизбежната отбрана
при своята защита срещу непосредственото противоправно нападение от страна на Ж. Д.
Основателно е твърдението на прокуратурата, че в случая е налице явно несъответствие на защитата с характера и опасността на нападението. Това е така, поради очевидно по-ниската степен на интензивност и сила на нападението, съпоставено с предприетите от подсъдимия действия. Категоричен е изводът, че подсъдимият е могъл да се защити, без да се налага да причинява смъртта на пострадалия.
Наказанието за това престъпление, в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, съдът определи при наличие на балансиращи отговорността обстоятелства т.е. към средния, предвиден в закона размер.
От една страна, като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и добрите характеристични данни. А като утежняващи – времето, мястото и обстановката на деянието, вкл.
стрелбата с незаконно притежаван пистолет,
опитите да се заличат следите от престъплението и лансираната пред разследващите първоначална версия, че изстрелите са произведени от трето лице.
Апелативните съдии изрично подчертаха, че прокуратурата в протеста е поискала условно наказание, при смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая наказанието е определено в средния размер, предвиден в закона, въз основа жалбата на близките на Ж. Д., които са поискали то да бъде определено при наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.
За незаконното притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, наказанието е определено в минимално предвидения размер. По отношение на него няма протест.
Магистратите направиха следното разяснение, с оглед съпоставката на наказанията за двете престъпления.
За убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана е предвидено наказание до 5 години лишаване от свобода.
За държането на огнестрелно оръжие и боеприпаси
предвидената санкция е от 2 до 8 години,
т. е. законодателят е решил, че това деяние е по-тежко и съдът прилага закона такъв какъвто е.
Съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс, в крайна сметка е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода.
С оглед всички посочени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и предвид на това, че досега подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, съдът приема, че целите на наказанието могат да се постигнат и без то да бъде изтърпяно ефективно. Поради това и неговото изпълнение е отложено с изпитателен срок от четири години.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок, който започва да тече от днес.
