Над 31 млн. евро има за трансгранично сътрудничество със Северна Македония до 2027 г.

бизнес

Съвместната работна група за програмиране одобри проекта на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Република Северна Македония (РМС) за периода 2021-2027 година.

След тази с Румъния, това е втората трансгранична програма с участието на България, по която ще започнат официални преговори с Европейската комисия. Това обясни заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деляна Иванова след шестото заседание на Съвместната работна група за разработване на програмата. Заедно със Зоран Димитровски, заместник-министър на местното самоуправление на съседната страна, двата са съпредседатели на Съвместния програмен комитет за одобрение на проекта.

Индикативният бюджет на програмата е 31 152 400 евро, които са разпределени в три основни приоритета. Първият е постигането на по-зелен трансграничен регион. С близо 5 млн. евро ще бъдат подкрепени мерките за изпълнение на основната специфична цел – насърчаване на зелената инфраструктура, включително в градски региони, и намаляване на всички форми на замърсяване.

Вторият приоритет е насочен към подобряване на регионалната свързаност и насърчаване на икономическия растеж в трансграничния регион. Тус са предвидени близо 9,3 млн. евро. Средствата ще бъдат инвестирани целево в стратегическия проект за нов граничен контролно-пропускателен пункт между Струмяни и Берово на границата между България и Република Северна Македония. „Ще подобрим транспортната свързаност чрез откриването на нов граничен контролно-пропускателен пункт, който се планира вече повече от 20 години и считаме за общ приоритет“, коментира заместник-министърът. Липсата на инфраструктура, благоприятстваща предоставянето на услуги от интерес за общността и бизнеса, допълнително налага сериозни социални последици, включително по-голямо социално изключване и неравенство, както и предизвикателства пред предоставянето на услуги за отдих и пазарите на труда. Необходимостта от укрепване на регионалната свързаност и от улесняване на нарастващия трафик на хора и стоки между двете страни е водещият мотив за ускореното изграждане на КГПП „Клепало“. Ангажираността на българското правителство беше заявена в началото на март, когато беше определен съставът на българската част от Смесената експертна комисия за определяне на типа и параметрите на новия пункт. Кабинетът определи областният управител на Благоевград за бенефициер/възложител във връзка с подготовката и реализацията на ГКПП „Клепало“. Очаква се работата на комисията да започне с първо официално заседание до месец.

Изграждането на ГКПП между Струмяни – Берово има потенциала да окаже благоприятен икономически и екологичен ефект в региона, като поеме част от нарастващия трафик по съществуващите гранични пунктове. Преминаването през „Клепало“ ще спестява разстояние и време, и ще окаже благоприятни ефекти на околната среда с намаляване на концентрацията на вредни емисии.

Най-голям ресурс – малко над 14 млн. евро, са заделени за третия приоритет, който подкрепя интегрираното развитие на трансграничния регион. С него ще се насърчават интегрираното и приобщаващо социално, икономическо и екологично местно развитие чрез подкрепа за микро, малки и средни предприятия, и за устойчив туризъм в региона. „Ние ще инвестираме в конкурентоспособността на местния бизнес чрез засилване на зеления преход и въвеждането на практики на кръгова икономика в малките и средни предприятия. Днес наричаме това „зелен подход”, но утре ще бъде водещата предпоставка за икономическо развитие“, казва Иванова. Целта е да се подкрепят идеите на местните общности чрез подхода „отдолу-нагоре”. „Гъвкавостта на този инструмент е чудесна възможност за стимулиране на туристическия сектор и съживяване на обекти и традиции на културното наследство“, допълни зам.-министърът.

В обхвата на програмата са включени областите Благоевград и Кюстендил в България. В Република Северна Македония обхватът включва Североизточния, Източния и Югоизточния региони. В населените места от двете страни на границата живеят общо близо 950 хиляди души.

Сега, повече от всякога, се нуждаем от възможно най-много съвместни действия, за да гарантираме по-устойчиво и интегрирано развитие“, казва в заключение Деляна Иванова.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст