На бензиностанции INSAoil и в няколко други малки вериги бензинът и дизелът струват доста над 3 лв. – 3.14-3.20 лева. Тези цени обаче засега са изключения. Пазарът упорито задържа цените малко под 3 лева. Но тази психологическа граница лесно може да бъде прекрачена. Време е държавата да се намеси.
През изминалата седмица Министерският съвет е обсъждал да се премахнат временно биодобавките в бензина и дизела, влагани по задължителна евродиректива. Не се е стигнало до единно мнение, научи „БАНКЕРЪ” от свой изключително добре информиран източник. Изтъкнато е било, че друг разумен лост за задържане на цените към момента няма.
Това е "ценовото" положение на горивата към днешна дата – 14 март 2022 г. – около три седмици след нахлуването на руската армия в Украйна и около половин година след истеричното поскъпване на енергоносителите по света и у нас.
В момента в бензина слагат 9% екокомпонент, а в дизела – 6 на сто. Оптимистите са на мнение, че орязването на зелените добавки ще даде глътка въздух на потребителите и би обърнало тренда на очакванията за рязко поскъпване. Песимистите обаче изчисляват, че мярката няма да има особен ефект, защото по техни сметки крайната цена на бензиноколонката ще падне с между 8 и 12 стотинки.
Мислено е мярката да действа до лятото.
Технически това би станало чрез бърза поправка в закона за енергията от възобновяеми източници.
Промените за по-високо процентно съдържание на биодобавка в горива бяха приети от парламента през есента на 2018 година. В горивото за дизелови двигатели трябва да се влага биодизел минимум 6%, като минимум 1% от биодизела да бъде биогориво от ново поколение – отпадъци и остатъци от слама, водорасли, гроздови джибри, животински тор, утайка отпадъци и др.
Увеличен бе и процентът при бензина – той трябва да съдържа минимум 8% биоетанол и/или етери, произведени от биомаса. В изпълнение на закона този процент бе увеличен още веднъж – от 1 март 2019 г. като от тази дата бензинът съдържа минимум 9%.
„Промените са с цел транспортиране на европейска директива и могат да бъдат бъдат отчитани за изпълнение на 10% задължителен дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта”, декларираха преди 4 години депутати.
Към момента в страната има една рафинерия за биогорива – "Астра биоплант", която е своеобразен „монополист” на този пазар. Опасенията са, че тя ще бъде жестоко ударена, ако споменатият подход бъде възприет.
Само за справка,
цялото производството на биогориво у нас е за около 100 млн. лв. годишно,
като са изградени 10 завода с общ капацитет от 300 000 тона.
От друга страна България не може да разчита на дерогация на евродирективата. Това значи, че в годишен разрез ще трябва да изпълним задължителните проценти. А това значи, че през втората половина на годината делът на биодобавките ще трябва да се вдигне над законовите нива. Което отново може да означава скок в цените, защото през лятото по принцип потреблението на горива у нас се вдига и цените растат поради завишеното търсене, казват опоненти на идеята. Това би довело до летен скок в цените, но пък за обстановката, в която се намираме, никой не мисли в аванс.
От правителството не са търсили мнението на бранша в лицето на Българската петролна и газова асоциация по този въпрос.
Друга мярка, която е обсъждана в Министерски съвет, е бургаската рафинерия
„Лукойл Нефтохим” да свие рязко ползването на петрол от сорт “Брент”
или равностойните му и да използва максимално руски нефт. Това е било договорено между правителството и ръководството на компанията. Котировките на „Урал” обаче са с близо 25 долара по-ниски от тези на останалите сортове.
"Докато има доставки на нефт от Руската федерация, България ще е в добро състояние на пазара на горива". Това каза председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Живодар Терзиев. "Не бива да си правим илюзия, че за седмица, месец или два ще си решим алтернативно доставките на горива", изтъкна той. „Черно море е "затворен басейн" и достъпът на големи плавателни съдове и преминаването им през Босфора не е лесен ”.
"Лукойл Нефтохим Бургас" има суровина до края на месеца.
Стремежът е да си осигури количества алтернативни горива за април и май, но това е по-дълъг процес. Терзиев посочи, че тези процеси се подготвят за 3-6 седмици. Освен това какъвто и да било алтернативен нефт, свързан с Близкия изток или арабските страни, не може да дойде за по-малко от 30 до 45 дни. "Колегите работят по въпроса и се търсят алтернативни източници", добави той.
Рафинерията в Бургас обикновено работи с 80% руски нефт и 20% от други източници.
Орязването на акцизите върху горивата е съблазнителна, но почти невъзможна мярка. Това е така, защото страната ни има най-ниските ставки на тези налози и няма къде да отстъпва за разлика от други страни в Евросъюза. А и финансовият министър е категорично против сваляне на акциза или орязване на ДДС върху горивата, който се плаща от крайния потребител след начисляването на акциза. Позицията му е напълно логична, защото в ситуация на война почти до нашите граници, бюджетът трябва да е силен.
През 2021 г. касовите приходи от акциза за горивата нарастнаха с 6.6%, или 151.9 млн. лева, в сравнение с 2020 г., показват данни на Агенция "Митници". По-доброто изпълнение се дължи в най-голяма степен на по-високите приходи от газьол (119.4 млн. лева или 7.1%) и на ръста от 8.1% (34.9 млн. лева) на приходите от акциз за бензин. Постъпленията от акцизите за газьол представляват 74.1% от общите приходи за групата горива. Приходите от акцизи за бензина пък са 19% от приходите за групата горива, уточниха от приходната администрация.
