Истински потрес сред реалните производители на плодове, зеленчуци и картофи предизвикаха издадените на 10 март заповеди, с които земеделският министър определи размерът на плащането за един допустим хектар по Схемата за обвързано подпомагане за сектор "Плодове и зеленчуци" за Кампания' 2021.
Въпреки галопиращата от няколко месеца инфлация, въпреки неимоверните усилия на българските производители да оцелеят по време на пандемията и последвалата разюздана енергийна криза, днес – когато към всичко това "спокойно" можем да добавим и войната, бушуваща току на прага ни – някой в министерството изведнъж реши да ореже бюджета точно за тази помощ. И то не с 5-6%, а с цели 20 на сто в сравнение с плащанията за 2020 година.
Този пореден удар на бюрокрацията срещу реалния бизнес буквално взриви членовете на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“. В официално писмо до земеделския министър, председателят на организацията Илия Джагаров го призова да влезе в час и да не става съучастник в изтреблението на този земеделски сектор.
В писмото на браншовиците се подчертава, че плащанията по Схема за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци формират значителна част от плащанията, които земеделските производители от тези сектори получават по приложимите схеми и мерки за подпомагане през последния програмен период.
Те предупреждават, че същественото намаляване на ставките за Кампания' 2021 поставят родните производители в изключително затруднение и несигурност с оглед
непрестанното поскъпване на торовете,
препаратите за растителна защита и енергоносителите, на непрекъснато увеличаващите се разходи за труд и не на последно място – на несигурната пазарна ситуация в страната.
Реалните производители на плодове и зеленчуци в страната недоумяват защо в период, в който държавата би трябвало да е солидарна с участниците в един от структуроопределящите сектори на българското селско стопанство, същата тази държава прави точно обратното – реже субсидиите им и на практика ги изхвърля зад борда?
С нескрито възмущение от браншовото сдружение в писмото си до министъра на земеделието настояват да се запознаят с цялостната визия на Министерството на земеделието за подпомагане на сектор плодове и зеленчуци през 2022 г., за да разберат дали в нея някой се е сетил да отчете непрестанно увеличаващите се цени на торовете, препаратите и енергоносителите, които да помогнат на родните производители на плодове и зеленчуци да преодолеят икономическите сътресения и несигурната пазарна среда, в която са принудени да работят.
Търпението им обаче, очевидно вече се е изчерпало, тъй като очакванията им аргументите им да бъдат чути потънаха в нищото. И протестите започнаха.
И те няма да спрат само с демонстрациите на Дунав мост,
а скоро се очаква да обхванат цялата страна.
Още повече, че тези теми не са поставени за обсъждане току що. Още в началото на годината браншовата камара започва да изпраща серия от становища до новото ръководство на министерството на земеделието, чрез които се опитва да разшири хоризонта на новите началници на земеделието у нас, като обосновано и с категорични факти показват, че досегашната картина на родното производство в сектор „плодове и зеленчуци“ е меко казано в тъмни краски.
Още на 17 януари от браншовата камара не просто посочват заварените от новите управници проблеми, но и детайлно насочват вниманието им съм потенциала му за националната икономика. Още тогава те алармират, че схемите и интервенциите от мъдрения по това време Стратегически план, не само не предлагат промяна в политиката в земеделския сектор у нас, но и запазват тенденцията възприета от предишните управляващи за облагодетелстване само на големите зърнопроизводители за сметка на всички останали производства.
„Бюджетът в сектор Земеделие годишно е около 2 млрд. лева. Той се разпределя по различни схеми, мерки и интервенции. Най-малко 85% от тези пари в 12% от регистрираните 70 000 земеделски производители. Това означава, че 8000 земеделци получават 1.7 млрд. лв., а останалите 62 000 дребни и средни производители трябва да оцеляват с мижави 12 процента“, разкриха Браншова камара "Плодове и зеленчуци" и Националната асоциация на картофопроизводителите на специално организирана пресконференция в БТА на 16 март.
Дават и конкретни предложения, с които прославилите през вековете страната ни родни плодове и зеленчуци, могат да върнат славата й, и да я върнат на картата на страна-производител на качествена продукция.
В детайлно разработените предложения е поставен и акцентът за развитие на биологичното земеделие, което е меко казано доста занемарено у нас.
Разработени са и детайлно мерките, които трябва да бъдат предприети за трайното и устойчиво подпомагане на уязвимите сектори от структурата на българското земеделие.
Очевидно обаче, трудът на хората, които са се опитали да дадат своите съвсем безплатни съвети на прясно назначените началници в земеделското министерство, базирани на дългогодишната им практика в този сектор
не са стигнали до чиновническите уши.
Това е и причината седмица по-късно – на 24 януари браншовата камара да изрази категоричното си несъгласия с продължаващото неглижиране на този сектор. Земеделските производители за пореден път подчертават, че така водената политика, със сигурност ще предизвика сериозни сътресения в инак традиционния допреди години за страната ни сектор. Ужасяващи са и данните, които експертите на камарата посочват в това си становище.
С недалновидната си политика, през последните 10-15 г. редица земеделски министри са успели да докарат българското производство до състояние на будна кома. За сметка, разбира се, на непрекъснато увеличаващия се внос на плодове и зеленчуци, чиито качества са повече от спорни.
В резултат на схемите за „подпомагане“ на този сектор, намаляването на родната ни продукция се е сринало до нищожни нива. Според посочените от сдружението данни,
90% от консумираните плодове и зеленчуци в България са внос!
При това – с високо съдържание на пестициди и други вредни вещества, което предопределя в дългосрочен план и влошаването на здравния статус на българския потребител.
За пореден път земеделските производители се опитват да убедят поредните партийно назначени чиновници, че ако бъде направена истинска промяна в отношението на земеделското ведомство и то се обърне с лице към производителите на плодове и зеленчуци, този сектор спокойно би могъл да създава не по-малко от 20% от брутния вътрешен продукт на страната. Плюс, разбира се, постепенното прочистване на българската трапеза от препълнените с отрови вносни продукти, докарани незнайно откъде, но… знайно защо: да бъдат продадени скъпо като току що откъснати биологично чисти и съвършено безвредни плодове и зеленчуци.
Очевидно обаче, аргументите на работещите в този сектор трудно пробиват добре смазаната чиновническа машина, защото на 4 февруари браншовиците отново пращат поредното становище със сериозен акцент несъгласие към продължаващото незачитане на тяхното мнение. Провокацията този път е дошла по време на работата на тематичната работна група за разработване на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021-2027 г., когато е станало ясно, че секторът отново ще бъде прецакан.
Чрез канонадата от протести, които най-уязвимият сектор в земеделието организира в периода от 12 до 22 март, българските производители за пореден път ще се опитат да внесат малко разум във водената от началниците на земеделието у нас. И за пореден път ще се опитат да обяснят реалните причини, довели до изчезването на българската продукция от родните магазини и до липсата на перспективи за този този бизнес.
,,Когато фактите говорят и боговете мълчат”.
А те са следните.
С бюджета за 2022 г. министерството на земеделието ще разполага с 450.350 млн. лв. за подпомагане на земеделците. Това е със 150 млн. лв. повече от 2021 г., но въпреки това уж приоритетни сектори – „плодове и зеленчуци” и „биологично земеделие”, за пореден път са натикани в ъгъла.
Причината е ,че 7 млн. лв. са предвидени за компенсиране на 100% щети за култури, което включва подпомагане на всички растителни видове: зърнено-житни, маслено-етерични, технически, плодове, зеленчуци и други. С тези 7 млн. лв. ще се компенсират площите само при 100% поражения от непредотворимите природни бедствия: пожар, градушка, буря, проливен дъжд … и понякога включват суша и измръзвания.
Според експертите на браншовата организация, когато плодовете са наранени след градушка, но са все още до седмия ден са на дърветата не се издава протокол за 100% пропаднали площи. След седмица те падат, но субсидиране няма, както няма и приход от продукция, но се отчита, че има схема на подпомагане. Тези, които все пак получават някакви суми, не могат да покрият загубите си. За тези сектори много често годишният приход е нула лева и това съвсем не е съпоставимо с предоставените подпомагания за другите сектори. И крайният резултат е фалит и изкореняване на овошки, отглеждани много години с любов и надежда, съобщават от организацията.
Други 111.5 млн. лв. са предвидени за ликвидност и достъп до финансиране на предприятията. Това са средства за Ковид подпомагането на земеделските стопани, с друми според чиновническите трактовки, производителите не са предприятия…
Безумствата в управлението на земеделското ведомство
не спират. Ето защо експертите на организацията посочват няколко факта, които би трябвало да накарат някои хора в министерството да "поразмърдат" малко мозъчните си полукълба.
Подпомагането по СЕПП в България е 32 лв./дка, а в съседна Гърция е 118 лв./дка. В Словения 89 лв./дка, в Италия – 80 лв./дка. Само прочитът на тези цифри е достатъчен, за да се отговори на въпроса дали България е конкуретноспособна на европейските си колеги
Предвидени са 12 млн. лв. за хуманно отношение към животните – свине, които за последната година вече са получили 37 980 605 лв., а общо за 5 г. 187 млн. лв. и то само на 67 свинепроизводителя. Кога ще се приложи хуманно отношение към българските стопани, клиенти и най-вече децата – нашето бъдеще? Този въпрос задават от организацията
Други 11 млн. лв. за преходна национална помощ за овце. 8.5 млн. лв. извънредна подкрепа на земеделски стопани /животновъди/ по de minimis. Три млн. лв. за ракети срещу градушки, от които ще се възползват всички растениевъди, но от нея ще се възползват ш голяма част от животновъдите. 5.3 млн. лв. за напоителни системи, особено необходими за това производство. Но и тук този бран е ощетен, а сумата е меко казано смешна в сравнение с другите подпомагания.300.350 млн. лв. за преходна национална помощ за животновъдите и за държавни помощи, преди всичко насочени отново към другите сектори.1.7 млн. лв. за селско стопанска академия и контролна дейност.
Изводът от всичко дотук е , че подпомагането за сектора плодове и зеленчуци е не повече от 5% от предвидените за подпомагане на българското земеделие средства. .
Всичко това води и до катастрофалните резултати.
Центърът за икономическо изследване в селското стопанство констатира, че през 2021 г. делът на зеленчуците в растениевъдната продукция е най-нисък в годините досега и е 4.6%, докато през 2020 г. е бил 7.1%, заедно с картофите. За същия период спадът на кравето мляко е 1.2%. Потреблението на зеленчуци за 9 месеца на 2021 г. е 6.6 кг на човек, докато за цялата 2020 г. е било 6.1 кг/на човек. В света зеленчукопроизводството нараства с 1- 2%, а у нас намалява, въпреки увеличеното търсене.
Логично остава да виси въпроса , дали пък така водената политика не цели ликвидирането на родното производство, за да остави достатъчно място за да бъде обслужен вноса?
Очевидно за управляващите земеделието в последните 20 години, нищо не се променя. А това, което наблюдаваме и днес , въпреки заклинанията за промяна, само затвърждава мнението, че старите навици ( и старите лобита) умират последни. А за нас остават само спомените, че някога сме били в тройката на водещите производители на плодове и зеленчуци в Европа…
