Започнаха ли?

Представяне на нови министри в правителството на Кирил Петков

Александър МАРИНОВ

„Обещаното няма да бъде осъществено през първите 100 дни, нито дори през първите 1000 дни. Но нека да започнем.”

Из речта на Джон Кенеди при встъпването му в длъжност

 

И така, първите сто дни на управлението на четворната коалиция изтекоха. Без да се хипнотизираме в този донякъде условен срок, няма как да подминем свързаните с него основателни въпроси. А те са поне три.

Първо – как функционира това управление, намери ли своя стил, ефективните механизми за вземане на решения, подходящите инструменти за вътрешна и външна комуникация.

Второ – какви начални резултати имаше основания да очаква обществото от властта и доколко те са реализирани.

Трето – постигната ли бе яснота относно управленските цели и критериите за тяхното осъществяване във времето (с оглед на  гаранциите за изпълнение на предизборните обещания и формулировките в коалиционното споразумение)?

Нека подчертаем, че

отговори на тези въпроси са необходими именно сега,

въпреки всички уговорки, засягащи все по-неблагоприятната вътрешна и крайно сложната външна обстановка. Вярно е, че на това правителство и подкрепящото го парламентарно мнозинство се падна участта да водят страната в далеч по-трудни условия в сравнение с предходните поне 20 години. Но именно затова летвата на изискванията към тях се вдига безпощадно. Управленските слабости и грешки в такива времена могат да имат непоносимо висока цена за хората и държавата. А, за съжаление, картината към днешна дата не дава повод за особен оптимизъм.

Първото неблагоприятно заключение е, че вместо с течение на времето отношенията в коалицията да улягат и да се установяват доказано работещи практики, разнобоят нараства, а ефективността остава ниска. Процедурата на вземане на решения е неясна, по-точно – има няколко паралелни „писти”, които по-скоро си пречат, отколкото да се допълват. Липсва официален ръководен орган (съвет) на коалицията, който да формализира текущите действия. Възникващите въпроси се решават в неформален план между лидерите, при това – без предварителна солидна обосновка (повечето от предвидените в коалиционното споразумение 18 експертни съвета въобще не са заработили).

В такава ситуация

липсата на координация бързо прераства

в неразбирателства и напрежения. Засега те нямат фатален ефект, но проблемите се натрупват. Изглежда и комуникациите куцат, защото постоянно се установяват различия в оценките и намеренията. Само за последните седмици такива казуси възникнаха по повод освобождаването на Стефан Янев и излъчването на нов военен министър, при подготовката на избора на нов управител на БНБ, относно прилагането на принципа на форсмажорните обстоятелства и др. Стига се дори до случаи, когато партии от коалицията преговарят и търсят подкрепа от опозиционни формации.

Особено неприятен факт е, че парламентарната дейност на управляващите е хаотична и нискорезултатна. Парламентарните групи в състава на мнозинството се ориентират главно по решенията на своите лидери, а не по общи, били те и тактически цели. Депутатите на коалицията не успяват да наложат свой ред и стил в парламентарния контрол и работата на комисиите. Липсва адекватен политически отговор на очаквания агресивен опозиционен натиск. В същото време, контролираните от отделните партии сектори все повече се самозатварят, вкл. до степен да игнорират или саботират постановки от коалиционното споразумение.

В подобна обстановка не е чудно, че за изтеклите три месеца

управлението не може да отчете

не само някакъв завършен резултат, а дори и видим напредък към постигането на такъв.

Чуваме много думи, ефективните действия се броят на пръсти. Ясно е, че не всички институции съдействат за постигане на намеренията на правителството, но това не може да бъде трайно оправдание. Непремереното (по количество и качество) говорене на ключови фигури в управлението засилва впечатлението, че по-голямата част от парата в локомотива на властта отива в свирката.

Да добавим, че подобни недостатъци не са нито непростими, нито необясними предвид липсата на политически и управленски опит, но тревожно е тъпченето на едно място. Иначе казано, при управляващите не виждаме способност да разбират и преодоляват слабостите си, а дори в някои случаи създават впечатление, че се гордеят с тях.

Накрая, недоумение предизвиква обстоятелството, че правителството нито е подготвило проект за мандатна управленска програма, нито дава сигнали, че работи по нея.

Стоте дни на новата власт са пределен срок за изпълнение на тази задача

по стандартите на съвременното добро управление,

особено като имаме предвид извършеното по подготовката на коалиционното споразумение. Да оставим настрана въпроса, че изготвянето и приемането на такава програма е законово изискване. По-важно е, че това е първият важен жалон, по който бихме могли да съдим за началото на реална промяна в управленския манталитет. Тук не става дума за формално изготвяне на пространен документ, който никой не смята нито да изпълнява, нито да отчита (както правеше ГЕРБ). Такава ясна и конкретна програма, обсъдена и подкрепена от парламента, би дала на обществото (и то именно в тези трудни времена) основание за спокойствие и мобилизиране на усилията в обещаните преди изборите направления. Липсата й би подхранила съмненията, че управляващите не са особено загрижени относно пълноценната реализация на ангажиментите, заради които българите им предоставиха властта.

Ясно е, че четворната коалиция получи едно наистина тежко наследство –

аварийно състояние на ключови сектори и политики,

деградация на институциите, отчайваща кадрова политика. Но нима са имали илюзии, че ще бъде иначе? Една част от ключовите министри и депутати бяха в служебните правителства и би трябвало да са придобили представа за трудността на задачите, с които се заеха.

Колкото и да е неприятен, изводът от първите сто дни на новото управление е, че ако не бъдат предприети незабавни и съществени промени в начина на действие, то не само няма да успее да спечели битката за бъдещето на България, а дори няма да осигури и своето настояще. А най-лошата последица ще бъде поредното разочарование на милиони българи, които наистина повярваха, че промените са необратими.   

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст