Ако при управлението на ГЕРБ Борисов и Цветанов играеха с прокуратурата и МВР, зовейки за внос на съдии от чужбина, палачинката днес се обърна. На дневен ред е импорт на разследващи или поне на прокурорски мениджмънт от чужбина, след като вътрешното министерство спря да мели брашно с държавното обвинение. Всичко това – отново под знаковото за прехода мото "Ние ги хващаме, те ги пускат", но съобразно политконюнктурата.
В разгара на страстите около безрезултатния арест на Борисов кабинетът обяви, че подготвя спешно законопроект, който да обособи собствена администрация на европейската прокуратура у нас. Към нея щели да бъдат зачислени разследващи полицаи и следователи, които да могат оперативно и независимо да провеждат всички необходими разследвания в страната. Като една от причините за това началничката на премиерския кабинет Лена Бориславова посочи изтичането в медиите на показанията, дадени от премиера Кирил Петков.
“Истината е, че всичко в тази държава тече. Аз лично не бих заподозряла органите на МВР, по-скоро на прокуратурата, които са единствените, които имат цялата преписка – и информацията изтича след като те са се запознали с нея. Ролята на премиера е да даде
пълна свобода на действащите органи.
Знам, че това е ново за някои органи и политици, но така ще функционира държавата занапред!”, увери Бориславова с мълчалива препратка към поддръжниците на Иван Гешев.
Всичко това става в разгара на спекулациите относно ролята и намеренията на самата европрокуратура в изчегъртването на модела "Борисов". При посещението на ръководителката й Лаура Кьовеши у нас стана ясно, че са налице няколко сигнала за извършени от "висши публични служители" измами и системна корупция с европейски средства, по които се водят разследвания. Повече информация засега обаче нямало да бъде давана, за да не се пречи на разследващите европрокурори.
Междувременно Кирил Петков реагира бърза на въпросите за връзката на европрокуратурата с Борисовия арест, който е за изнудване срещу хазартния бизнес на Васил Божков, приходите от който са вътрешни. Петков поясни, че показанията му са свързани с констатирана в нов доклад липса на контрол върху европейските средства в България. И обясни, че при финансовото министерстване на Владислав Горанов
до "съответното" еврокранче е бил допускат само по един участник,
като "в някои региони това е било факт в 90% от случаите".
„Има нов доклад за това как са се одитирали евросредствата – за това отговаря министърът на финансите. И става ясно, че по огромен процент от проектите за евросредства под негово ръководство има само един допуснат участник. Това ако не е очевадна манипулация или липса на контрол върху тези одити, не знам какво е. Ако един човек хипотетично е корумпиран, той е корумпиран не само за левове или евро, това е начинът на неговото управление. Аз свидетелствах, че според мен този доклад дава информация, че има нередности под ръководството на Горанов, а заради това има опасност от обаждания, скриване на документи, прикриване на доказателства“, кометира Кирил Петков. И подчерта, че е казал всичко това на Кьовеши редом с оценката че „българският данъкоплатец е платил над половин милиард лева за тишината на прокуратурата".
Оттук насетне ще трябва да се оценява заявката на кабинета за вътрешна структура, която да отработва делата на европрокуратурата паралелно, но и отделно от тези на националната. Очевидно, става въпрос за
подпомагащи звена към европейските делегирани прокурори,
които да водят разследвания под тяхно ръководство и наблюдение.
Въвеждането на каквато и да било нова структура в правораздаването е обаче потенциално гореща тема, поради необходимостта от регламентиране, при което вътрешната конституционна и законова уредба да е в синхрон с общностната.
Дебатът за реалните възможности на европрокуратурата назрява и не е от вчера. Тя е уредена с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Регламентът има пряко приложение и не се нуждае от ратифициране, но е спорно доколко е част от вътрешното право на страната без наличие на пълна вътрешна регламентация за реализиране на разпоредбите му.
Такава беше въведена частично по отношение статута на делегираните прокурори с промени в съдебния закон и НПК, но остава проблемът с монопола на държавното обвинение, на което е предоставена изключителната компетентност за ръководство и надзор върху разследването. И този проблем не е решен с отнемането на конституционно закрепените ръководни правомощия на главния прокурор по отношение на държавното обвинение, част от което си остават делегираните европрокурори.
Регламентът за европрокуратурата предвижда изрично, че нейните разследвания се провеждат на територията на държавата членка в съответствие както с него, така и с националното право. Логиката е, че за да упражняват функциите си на национална територия, делегираните прокурори трябва да
задължително трябва да са със статут на национални обвинители
– предвид изискването за местна компетентност. На практика те са командировани в качеството си на делегирани прокурори в наднационална структура за засилено сътрудничество, която има статут на агенция към Европейската комисия, което само по себе си поставя въпроса за националната им компетентност. И тъкмо затова се засилват гласовете за нуждата от конституционни промени относно националните правомощия на европрокуратурата. Или поне за тълкуване на конституционния съд дали регламентът за уредбата й е реално въведен във вътрешното право на основание Договора за функциониране на Европейския съюз.
В крайна сметка отговори на тези въпроси ще трябва да бъдат търсени и давани след изникването им в практиката по наказателните дела, по които разследването и обвиненията ще са в обсега на европрокуратурата. Проблемът с делегирания национален суверенитет тепърва ще става обект на спорове, както се случва при всеки опит за постигане на по-висока ефективност в наказателната репресия. Затова е нормално да прогнозираме, че както се "нарадвахме" на гражданската конфискация и на специализираното правосъдие, след някоя и друга година като нищо ще ревизираме и положителното си отношение към борбата с източването на европейските фондове.
Колкото до създаването на отделна администрация за европрокуратурата у нас, мераклии за добри заплати винаги ще се намерят.
