Публичното усещане у нас за нещата, които се развиват в наказателното правосъдие, е, че ако няма арест, все едно няма разследване. Арестът под някаква форма верифицира разследването. Това е много порочно схващане на нещата и не би трябвало държавните органи да се водят по такова обществено мнение – че арест на всяка цена трябва да се извърши. Това мнение изрази пред БНР Андрей Янкулов, бивш прокурор, адвокат и старши експерт в Антикорупционния фонд.
„Да има акция, лампите да мигат, да излезе по медиите. Цялото това шоу, което се създава от едни такива действия, може да цели някакъв друг ефект, публичен – да се покаже колко се работи, но това вече сме го виждали. Виждали сме и години по-късно как приключва това – с осъждане на държавата в Страсбург.“
По тази линия има манталитетен проблем в нашето общество, който минава и на ниво власт, коментира Янкулов.
От материалите, които се оповестяват публично във връзка с арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, е много спорно дали има хипотеза на неотложност. Доказателства, които са събрани във връзка с това разследване, вследствие на въпросните претърсвания няма, поясни той. „Когато имаме заобикаляне на закона с извършване на неотложно действие, което знаем, че не е неотложно, само и само да не се получи предварителното решение от съд, а после нещата да се представят за одобрение, това е процесуално нарушение, което впоследствие ще води до невалидност на въпросните доказателства, събрани със съответното действие.“
Прекалено прибързано се подходи към тези принудителни процесуални действия, гласи оценката на Янкулов.„Когато навлизаме в сферата на принудата, нещата не могат да стават по този начин. Такова разследване, за тези обстоятелства трябваше да се проведе още преди 2 години“, смята Андрей Янкулов. Непровеждането на такова разследване по адекватен начин според него е достатъчно показателно за нежеланието „тези факти да бъдат разследвани“.
Юристът изтъкна, че с изявленията си по такива казуси главният прокурор е демонстрирал предубеденост или насоченост на институцията, която управлява, в една или друга посока. Янкулов даде примери с протестите през 2020 г. и казуса „Осемте джуджета“. „Когато имаме такова поведение на ръководителя на една строго йерархична институция, единствено публичните сигнали, които той излъчва, са напълно достатъчни хората, на които ще дойде съответният казус на бюрото, да имат едно наум как трябва да се произнесат.“
Очевидно сме в ситуация, в която правила и принципи не важат. Ако МВР иска да „разбута“ казуси, по които има пълно нежелание от страна на ръководещия разследването да се занимава с тях, това е под някаква форма начинът. Съществен момент е как се прави, коментира Андрей Янкулов относно противопоставянето и борбата между МВР и прокуратурата, както и във връзка с използвани от МВР похвати за притискане на прокуратурата.
