Вицепремиерът по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев се срещна с извънредния и пълномощен посланик на Япония в България Н. Пр. Хироши Нарахира. Двамата обсъдиха възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между двете страни.
По време на срещата министър Василев представи някои аспекти от Плана за възстановяване и устойчивост в областите транспорт и електроенергия, които вече привличат интерес от страна на големи международни компании и инвеститори. Посланик Нарахира поздрави правителството за добрата му работа и за напредъка в борбата с корупцията. Той подчерта, че България притежава значителен потенциал и възможности за икономическо развитие.
Обсъдени бяха стратегическата роля на страната ни в региона на Западните Балкани, а така също и потенциалът за сътрудничество в областта на управлението на риска и високите технологии – сфери, в които Япония притежава огромен опит.
През последните години расте стокообменът между България и Япония. Това е следствие и от динамично развиващите се отношенията между ЕС и Япония. Оснва за това е подписаното на 17 юли 2018 година Споразумение за свободна търговия и Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония (в сила от 1 февруари 2019-а). Споразумението за свобдна търговия предвижда елиминиране на тарифите и нетарифните прегради пред търговията и обхваща други свързани с търговията въпроси като услуги, държавни поръчки, регулаторни въпроси, конкуренция, устойчиво развитие. През миналата година стокообменът между България и Япония е достигнал до 505.3 млн. лева, като расте с 27.02% спрямо 2020-а. Повишение има и при износа ни – с 4.4% на годишна база, както и при вноса – с 34.6 на сто. Търговското салдо обаче остава отрицателно за нашата страна.
Поради ниската степен на самозадоволяване на Япония със селскостопанска продукция и храни съществуват възможности за увеличаване на българския износ на този вид стоки. Една подходяща пазарна ниша за производителите ни са екологично чистите и здравословни продукти.
Японското селско стопанство е високо технологично и механизирано, но произвежда едва 40% от нужните на страната хранителни продукти. Годни за земеделие са 49 000 км² или около 14% от територията на страната. Аграрният сектор на Япония е субсидиран. За стратегически продукти – ориз, телешко месо, пшеница и други, държавата налага големи вносни мита.
