Два или повече университета ще могат да обучават студенти заедно и да издават общи дипломи. Това решиха на първо четене депутатите с промените в Закона за висшето образование, внесени от Министерски съвет.
С други изменения се предвижда научна степен „доктор“ да може да се придобива и чрез работа по научноизследователски проект.
Чрез новата структура на обединяване университетите ще могат да споделят преподаватели, материална база, общежития, обща администрация и обслужващи звена, както и да организират обща кандидатстудентска кампания.
Депутатът Елисавета Белобрадова от „Демократична България“ обобщи ключовите изменения в законопроекта: „Доближаване на образованието към гъвкавостта на трудовия пазар и нуждите на младите хора за развитие.“
Промените в закона за висшето образование намериха като цяло широк консенсус в пленарната зала, като се чуха намерения за уточняващи редакции между двете четения на законопроекта.
Депутатът Андрей Чорбанов от „Има такъм народ“ приветства въвеждането на статут „проектни докторанти“, като обърна внимание: „Хубаво е да се фиксира, че след края на този проект би следвало докторантът да влезе в правилата, в които финансирането спира, но обучението му може да продължи съгласно правилата“.
От БСП и ГЕРБ призоваха за прецизиране на текстовете за плагиатството и достоверността на научните данни.
„Това е крачка в правилната посока. Нямам никакво съмнение, че с подобни стъпки трябва да направим всичко възможно, така че да подобрим законодателната среда в България, касаеща висшето образование, а след това и Закона за научните степени и звания. България има да извърви дълъг път до хармонизацията на своето законодателство, условията и критериите за развитие и на нашите висши учебни заведения и съответно на научните работници“, заяви народният представител от БСП проф. Румен Гечев от парламентарната трибуна по време на обсъждането на промени в Закона за висшето образование.
„Ние искаме след тези промени български университети да попаднат като начало поне в първите 1000, след това в първите 500 в световната класация за университетите и научните институти“, каза още социалистът.
В тази връзка от левицата подкрепят измененията, касаещи институционални промени, отговорности към университетите, формирането на изследователски университети, правата на изследователските университети по отношение на най-висшата трета степен на обучение – докторската.
Проф. Румен Гечев открои като много сериозен проблем плагиатството, определяйки го като “страшно зло, с което ние трябва да проведем интензивна борба“.
„Плагиатството е удар върху академичната етика. Кражбата на интелектуална собственост е нещо недопустимо навсякъде по света, така трябва да е и в България“, категоричен бе той. Затова от левицата предлагат върху понятието “недостоверност на представените научни данни“ да се посочи точно за кои данни става дума.
Социалистът обясни, че всяка година Министерството на образованието и науката обявява конкретни места по определени критерии за докторантури в отделните учебни заведения. „Извън тези места, които се финансират от бюджета, ако има научни проекти, които да се финансират допълнителни докторантури, това е чудесно, но трябва да има еднакви критерии за приема на докторантите, тоест да става на основата на конкурс“, добави той. По думите му също така е важно да се уточни и какво точно защитава докторантът, как ще докаже своя принос и участие в проекта.
„Който участва в научен проект, може да получава по-високи доходи, но да помислим как ще стане това“, заяви проф. Гечев. като добави: „Когато в една катедра се приема научен проект ръководителят да си включат докторантите, които вече са приети по общата програма. Също така те да могат и да разширят участието си с допълнителни конкурси за докторанти, които да бъдат включени.“
"С общи усилия всички сме длъжни да променим законодателната среда във висшето си образование така, че в нашата страна да се създадат максимално добри условия за развитие на българското висше образование и българската наука“, категоричен бе проф. Гечев.
От „Възраждане“ обърнаха внимание, че основната цел на промените е да се ограничи възможността висшите училища да работят със студенти през различни семестри. Лидерът Костадин Костадинов определи това като силно рестриктивно.
„Ще възникнат проблеми, свързани с извършването на учебния процес за студентите, които в едновременен процес на обучение в две или повече висши училища“, посочи той.
Министърът на образованието Николай Денков подчерта, че промените въвеждат практики, които се използват активно и успешно извън страната.
„По-скоро се опитваме да наваксваме години изоставане по отношение на методи и форми, които се използват в чужбина“, изтъкна той.
