Председателят на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен – е предупредила компаниите да не отстъпват пред исканията на Москва да заплащат получения руски газ в рубли, защото ще нарушат санкциите срещу Русия. Призивът е част от планирания единен европейски отговор на решението на Кремъл да превърне синьото гориво в оръжие, по същия начин както Вашингтон използва щатския долар.
Руският газов монополист "Газпром" "врътна кранчето" на Полша и на България на 27 април с мотив, че страните не са платили за доставения газ в рубли. Оттук нататък вниманието се насочва към реакцията на най-едрите потребители на руската суровина – Германия и Италия, особено след забележката на германския министър на икономиката Роберт Хабек, че рискът от нови ограничения трябва да се приеме сериозно.
Европа се опитва да поддържа единен фронт, но той вече е тестван. По информация на близко до "Газпром" лице, някои европейски компании вече са изпълнили претенциите на руския президент Владимир Путин. Италианският енергиен гигант "Ени" подготвя стъпки, които вероятно ще му позволят да се съобрази с ултиматума на Кремъл. Германският "Унипер" пък смята, че
може да продължи да купува газ без да нарушава западните санкции.
Крайните срокове за издължаване в рубли започват да изтичат през май и правителствата и фирмите трябва да решат дали да работят по новите правила или да започнат да ограничават енергийното потребление на гражданите и бизнеса. В отговор на този пъзел котировките на базовите газови индекси скочиха с над 20% на 27 април, но впоследствие тръгнаха надолу след като търговците преоцениха вероятността от по-големи спирания на газовите потоци.
Министър Хабек също смята, че клиентите трябва да продължат да плащат в евро, следвайки указанията на Брюксел, но същевременно подчертава, че Русия показва решимост да спре доставките на синьо гориво.
Фирмите пък продължават да търсят вратички да заобиколят санкциите и указанията на ЕС от миналата седмица ги окуражават. ЕК публикува документ, в който се казва, че дружествата трябва да продължат да се издължават в евро, но руският указ за новия ред не прави изключенията невъзможни. И компаниите трябва да търсят потвърждение от Москва, че евровите транзакции могат да се считат за одобрени, дори след това да бъдат обменени в рубли. "Унипер" потвърди, че вече говори по върпоса с "Газпром", а Хабек коментира, че все още не е ясно как Русия ще реагира на преводите в евро.
Разплащателните графици обаче са в сила и Полша и България очевидно са били сред първите, чиито сметки трябва да се платят в рубли. Другите имат повече време: например, "Унипер" трябва да се издължава в края на май. Освен това Варшава е особено гласовита в критиките си срещу Москва и е сред най-ревностите привърженици на енергийните санкции. ЕС досега предпазваше по-голяма част от енергийните доставки от рестрикции, но в момента
клони към постепенна забрана на вноса на руски петрол.
През март Путин шокира европейските правителства и пазарите с новината, че от 1 април доставките на руски газ трябва да се плащат в рубли чрез сложен механизъм, включващ откриването на две сметки в "Газпромбанк", чрез които да се осъществяват валутните транзакции. Кремъл обоснова искането като начин да се защитят огромните приходи от износа на руската суровина от санкциите или замразяването им от ЕС. Очевидно, мярката е и гаранция, че "Газпромбанк" – една от малкото ненаказани големи държавни руски кредитори, ще остане до голяма степен недосегаема.
Путин нееднократно е подчертавал и икономическата и политическа цена на по-високите разходи за енергия в Европа – знак за увереността на Кремъл, че западните правителства няма да могат да устоят на натиска у дома толкова дълго колкото Москва.
Тепърва предстои да се разбере кой колко дълго ще издържи на задълбочаващата се конфронтация. Близкият до "Газпром" източник е съобщил на агенция "Блумбърг", че четири европейски купувачи на руско синьо гориво вече са платили за получената суровина в рубли. А десет европейски компании са открили сметки в "Газпромбанк". Сред тях обаче не са били България и Полша, които са отказали предложения от руския доставчик механизъм.
Междувременно, няколко европейски страни са поискали
от Брюксел по-ясни указания за руските претенции,
защото сегашните съвети са твърде двусмислени
На среща, проведена на 27 април при закрити врата, ЕК е обещала на въпросните държави членки, че документът ще бъде прецизиран, твърдят лица, запознати с дискусиите. На въпросната среща Полша и България, подкрепени от Гърция, Словакия, Дания, Латвия, Белгия, Австрия, Унгария и Финландия, са се оплакали от липсата на яснота и детайли в част от указанията на Брюксел. Освен това, Варшава смята, че избирателната интерпретация на руския указ е инструмент на Кремъл, насочен срещу солидарността на ЕС.
Все още не е ясно дали Москва ще приеме за редовни трансакциите в евро или долари, дори ако средствата бъдат обърнати в рубли. Очаква се страните членки на ЕС да обсъдят въпроса на предстоящата среща на министрите на енергетиката, насрочена за 2 май.
