Почивните дни, а и пролетната ваканция на децата, ни подканят да поемем по пътищата на страната и да опознаем отдалечени и магични места по българските земи.
Едно такова е и село Мезек. То е разположено на равнинен терен с надморска височина от 167 м в Тракийската низина в подножието на Източните Родопи. Селото има 288 жители. То се намира на 10 км западно от общинския център Свиленград и на 60 км югоизточно от областния център Хасково.
Мезек е било основано на 2 км източно от сегашното му местоположение в местността Орехите (старо име: Юртището) по сведения на стари хора от селото. В миналото селото се е наричало Музак, което по превод на Богдан Филов означава музей. По това време селото се състои от 800-1000 къщи. То е било обект на чести нападения поради разположението му на важен търговски път, който свързва Централна Европа и Близкия изток. Намерени останки в Мезек свидетелстват, че при едно такова нападение селото е било разрушено. След това селяните временно бягат от него и като се връщат, образуват ново село по източните склонове на Източните Родопи. Датата на преименуването на Музак в Мезек не е известна.
Разкритите две тракийски гробници – популярната до селото и забележителна с архитектурата си, и куполната под връх Шейновец, както и внушителната средновековна крепост в близост, дават основание да се предполага, че районът е обитаван от древността, но точни сведения за възникването на Мезек няма.
Калето
Южно от селото, върху един от първите ридове на Източните Родопи – Гората, се намира една от най-добре запазените и големи български крепости. Тя е средновековна и има запазени кули и високи крепостни стени, ограждащи площ от 7 декара. Тя е имала стратегическо значение, като е пазела района между реките Арда и Марица, през който е минавал важен търговски път. От нея се открива широка гледка към равнината под крепостта. На една от кулите при опасност се е запалвал огън, който е предупреждавал за настъпваща опасност. Няма следи крепостта да е разрушавана от османците, даже тя се използва от империята до 1900 година. До нея се стига по удобен път и по маркирана пешеходна и вело-пътека. В един от ъглите на крепостта има любопитен детайл – построен е и прикрит бетонен военен бункер през 40-те години на ХХ век. Крепостта е консервирана и не са правени никакви промени по нея.
Тракийска куполна гробница в могилата Малтепе
През януари 1931 г. случайно от овчари е открита внушителната тракийска куполна гробница-мавзолей в могилата Малтепе, на 1 км източно от селото. Тя е напълно автентична, тъй като никога не е била разкопавана. Проучена е през лятото на същата година от професор д-р Богдан Филов и д-р Иван Велков и е датирана в средата на IV век пр. Хр. Гробницата има голяма кошеровидна куполна камера, както и две пред-камери. До тях се стига по най-дългия коридор (дромос) – 30 м, в тракийска гробница на Балканите. Тя е първата в света, в която е изложена постоянна холографска експозиция, пресъздаваща намерените в гробницата находки чрез огледално-рефлексни холограми.
Тракийска куполна гробница при връх Шейновец
Под връх Шейновец и на билото на планинския рид Гората (Св. Марина), на границата със землищата на с. Вълче поле и с. Малко градище, се намира друга тракийска гробница, чийто купол е изграден от застъпващи се квадри. Тя също е изследвана от проф. д-р Богдан Филов, наред с мезешката гробница. До гробницата се стига по асфалтовия път от с. Мезек за връх Шейновец, като при един ляв завой на пътя, по билото на планината се отклонява черен път вдясно, преминаващ в горска пътека.
Връх Шейновец
Връх Шейновец е най-високият връх в планинския рид Гората, първият дял на Източните Родопи, с надморска височина от 703.6 метра. Върху самия връх има паметник на загиналите в Балканската война, а в подножието му голяма ретранслаторна радио-телевизионна кула. Около върха личат останките на стара тракийска крепост.
Винен туризъм
В самото село има малка бутикова винарна – "Мезек", където можете да опитате автентично местно вино. Това, и наличието на бунгала и ресторант, дава възможност за развитие на винен туризъм.
Екопътека
През лятото на 2006 г. е маркирана екопътека от центъра на селото до връх Шеновец. Дължината ѝ е около 7 километра. Около 6 часа са необходими за отиване и връщане.
