Докато европейските дипломати продължават да спорят за ценовия лимит на руското черно злато, експерти от бранша припомнят, че равнището, което обсъждат, почти със сигурност ще е над сегашните котировки на базовия сорт руски петрол "Уралс". По данни на "Аргус мидиа" – фирмата, която публикува цените на суровините за физическа доставка, "Уралс" се е търгувал за около 52 щ. долара за барел на 24 ноември на два от ключовите терминали на страната за износ към западните държави.
Войната внесе сериозна несигурност за цените на руския суров петрол, защото търговията на корабните пратки стана по-непрозрачна. "Платс", който също публикува пазарни котировки и е част от "Стандард енд Пуърс глоубъл", обаче също оценява стойността на "Уралс" на руското пристанище "Приморск" на около 52 долара за барел на 24 ноември.
Руското министерство на финансите използва цените на "Аргус" за изчисление на експортните мита.
Епичният спор, който се точи от дни в Европейския съюз, е на каква стойност да бъде фиксиран тавана на руското черно злато, като предлаганият диапазон е 65-70 долара за барел. С други думи, ако той бъде одобрен, Москва и клиентите й могат да се възползват от по-високите цени и да са сигурни, че ще могат да получат поръчаните товари.
Полша отхвърля предложението на Европейската комисия за 65 долара за барел като реверанс към Москва и настоява дори за 30 долара за барел. Докато Гърция, която е мощен играч на пазара на корабния превоз на черно злато, не иска да слиза под 70 долара за барел. Защото колкото е по-висок лимита, толкова е по-изгоден за износителите: всеки купувач, плащащ над тавана, няма да получи достъп до европейските и по-специално – до гръцките петролни танкери, или до стандартните застраховки срещу рискове, като разливи на гориво.
Преговорите за ценовия лимит на руския суров петрол в ЕС са били възобновени във вечерните часове на 24 ноември и продължават и в петък, но може да се наложат още удължавания, за да имат дипломатите време да преодолеят различията на държавите членки на общността. Ако те приключат с успех, таванът ще трябва да бъде приет от всичките страни от Г-7 в процедура, ръководена от Съединените щати.
Евродипломатите са оптимисти, че сделка ще има преди 5 декември когато влиза в сила ембаргото на ЕС за внос на руско черно злато, което ще даде възможност на руската суровина да продължи да се търгува на международния пазар и същевременно ще ограничи постъпленията на Москва. Кремъл, от своя страна, също изглежда склонен да смекчи позицията си: Русия първоначално обяви, че няма да продава на онези държави, които одобрят ценовия лимит и вместо това ще намали производството, но на 24 ноември посочи, че може да промени мнението си. "Когато видим числата, ще анализираме всичко преди да формулираме отношението си", коментира за репортери говорителят на Кремъл – Дмитри Песков. Той добави, че е "трудно да се прогнозира какво ще е влиянието върху енергийните пазари".
Суровият петрол поевтиня заради надеждата руската суровина да продължи да достига до задграничните купувачи в резултат на разговорите. Защото нейното отрязване от глобалния пазар би предизвикало ценови скок. Именно поради тази опасност Вашингтон предложи ценовия таван като алтернатива на санкциите на Брюксел. Идеята е руските петролни доставки да не спират и, същевременно, приходите за военната машина на президента Владимир Путин да бъдат орязани. Според Белия дом скок на петролните котировки заради санкциите на ЕС може да помогне на Путин.
В следобедната търговия на 25 ноември фючърсните контракти на сорт "Брент" с доставка през януари 2023-а се търгуваха за 85.43 щ. долара за барел, а на американския лек суров петрол WTI – за 78.41 долара за барел.
