Икономическите поражения от руското нахлуване в Украйна се задълбочават на територията на Европа.
Ръстът на промишления продукт на еврозоната се е забавил рязко, а инфлацията е скочила до нова рекордна стойност през март, защото войната възпрепятства допълнително и без това проблемните доставки на стоки и суровини, напомпва енергийните разходи и качва цените на стоки и услуги, потиска потреблението и подяжда доверието в икономическата перспектива на блока.
Мартенската инфлация е достигнала рекордните 7.5% на годишна база. Енергийната криза, сковала Европа, ще натовари потребителите с допълнителни сметки в размер на 1.8% от БВП на еврозоната, пресмятат икономисти на агенция "Блумбърг". Увеличените разходи за отопление и електричество и по-високите цени на горивата за личните превозни средства ще добави 230 млн. евро към бюджетите на домакинствата през тази година, допълват експертите. Те обаче очакват натрупаните по време на пандемията лични спестявания да помогнат за притъпяване на удара.
Несигурността, предизвикана от войната, в комбинация със засилващата се криза на издръжката на живота, подсказва, че промишленият сектор на блока на еврото може да изпадне в рецесия през това тримесечие.
Индексът на S&P Global, който отчита производствената активност, се е понижил до 56.5 пункта през март – най-ниската му стойност от 14 месеца насам, но все пак над вододела от 50 точки – границата между растеж и спад.
Индикаторът, отчитащ продукта, който се смята за добър барометър на икономическото здраве, е потънал до 53.1 пункта през март – най-слабата му стойност от юни 2020-а, когато приключи първата пандемична вълна. Охлажда се и търсенето, защото под натиска на трупащите се разходи заводите повишават цените най-интензивно откакто през 2002-а S&P Global започва да събира статистически данни. Мартенските поръчки за износ, които включват търговския оборот между страните членки на еврозоната, са намалели за първи път от юни 2020-а. Индикаторите на доверие в икономическата перспектива на региона са паднали до най-ниските си равнища от май 2020-а.
В Испания годишната инфлация е скочила до 9.8% през март – най-високата стойност от 1985-а. В Германия тя се е изкачила до 7.3%, а хармонизираният индекс на потребителските цени – до 7.6%, като основен принос за подема имат енергийните разходи, които са скочили с 39.5% през март срещу 22.5% през февруари. Подобни инфлационни равнища в европейския икономически мотор е имало през есента на 1981, в резултат на скока на петролните котировки заради войната между Иран и Ирак.
Икономисти очакват тази "безмилостна" инфлация да продължи да расте през идните месеци и прогнозират тя да е 8% средно за 2022-а, с потенциални двуцифрени числа през лятото.
Най-голямата тревога на експертите е, че Германия може да изпадне в стагфлация.
И Берлин и Мадрид обвиняват Москва за икономическите трусове в страните им. Както и за празните рафтове за брашно и слънчогледово олио в супермаркетите. Селскостопанското министерство на Германия успокои на 30 март, че страната има достатъчно пшеница и до недостиг на основни храни няма да се стигне, но хората се запасяват и заради качващите се цени. И испанският и германският кабинети въведоха ограничения на количествата олио, които всеки клиент може да купи. Основният проблем е, че страните се снабдява с тези стоки основно от Русия и Украйна и военните действия застрашават вноса.
В тези турбулентни условия председателят на Европейската централна банка КристRин Лагард заяви на 30 март, че "колкото по-дълго продължи войната, толкова по-високи ще са разходите". И потвърди отново, че всяко повишение на рекордно ниските лихви ще е постепенно и на малки порции, подчертавайки "сериозните рискове за растежа" и "значителната несигурност". Високият риск от стагфлация в еврозоната обаче ще постави под натиск планираното нормализиране на паричната политика на ЕЦБ.
