ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Фискален съвет – преамбюл и предистория…

Първият състав на Фискалния съвет е избра на 25 ноември 2015 година. Тоест – само 7 месеца след влизането на устройствения му закон в сила и само… няколко години след приемането трите "съответни" европейски акта, задължаващи ни да създадем тази структура: Директива 2011/85/ЕС, Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (т. нар. Фискален пакт) и Регламент (ЕС) № 473/2013 година. 

С други думи, всички приказки, че Фискалният съвет е нова и все още непозната структура за широката българска общественост са си верни.

Още по-вярно обаче е другото: че неговият "принципал" – българският парламент – не е направил почти нищо, за да се похвали с новото си "отроче". А защо смятаме, че Народното събрание е формален собственик на Фискалния съвет, след като по закон той "независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление"?

Лесен отговор – членовете на съвета се избират от депутатите, а парите му са част от парламентарния бюджет.

 

 

Фискалният съвет е нова институция за българската реалност. Наскоро изтече 6-годишният мандат на неговия първи състав. В определен смисъл създаването й не само закъсня във времето, но през първите няколко години присъствието й в държавното управление остана някак  незабележимо за гражданското общество.

От една страна, тази "незабележимост" може да бъде обяснена с липсата на традиции и опит, свързани с институции от такъв тип. А от друга – с нежеланието на държавните органи (или поне на част от тях) да се съобразят в пълна степен с установената чрез закон независимост на тази важна институция. 

 

https://www.fiscalcouncil.bg/uploads/zakoni/zfsakm.pdf

 

На 8 ноември 2011 година Европейския съвет прие Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки. С директивата се въвеждат определени изисквания за националните бюджетни прогнози, средносрочните бюджетни рамки и националните числови фискални правила. За спазването на последните, директивата предвижда ефективно и навременно наблюдение от независими институции, разполагащи с функционална автономия. На 28 ноември 2013 г. Народното събрание на Република България прие Закон за ратифициране на Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДВ, бр. 106 от 10.12.2013 г). Съгласно декларация към закона България се ангажира да прилага, считано от 1 януари 2014 г., Дял ІІІ „Фискален пакт“ от Договора, който надгражда и допълнително подсилва правилата за засилено икономическо управление в ЕС, приети през 2011 г. Разпоредбите на Договора постановяват, че спазването на залегналите в него фискални правила трябва да бъде съблюдавано от независими национални институции. Наред с това, чл. 3, параграф 1, б. „д” от Дял ІІІ на Договора предвижда при значителни отклонения от средносрочната бюджетна цел или от стъпката за постигането й да се задействат автоматични корективни механизми, съгласно които договарящата се страна следва да приложи определени мерки за коригиране на отклоненията в рамките на определен период от време. Създаването на независим фискален орган и определянето на корективни механизми с основна цел връщане на фискалната позиция към средносрочна бюджета цел или към стъпката за постигането й в рамките на максимум 2 години след идентифицирането на отклонението са ангажименти, произтичащи за Република България от законодателството на ЕС в областта на бюджетното управление. Посредством Закона за Фискален съвет и корективни механизми се транспонират част от разпоредбите на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки, и по-конкретно чл. 4 и чл. 6 от нея. Също така се включват и предвижданията на чл. 3, параграф 1, б. „д” от Дял ІІІ на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз. Останалите разпоредби на директивата, както и разпоредбите на Дял III “Фискален пакт” от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, бяха транспонирани с приетия през месец януари 2013 г. Закон за публичните финанси. Посредством създаването и функционирането на Фискалния съвет се създават условия за прекратяване на процедурата за нарушение, като се въвежда независимо наблюдение и анализ на бюджетната политика на страната и се създават предпоставки за повишаване на бюджетната прозрачност и публичност. С УКАЗ № 59 на Президента на Република България издаден в гр. София на 16 Април 2015г. се постанови обнародването в „Държавен вестник“ на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми, приет от ХLІІI Народно събрание на 8 април 2015 г. Законът за Фискален съвет и автоматични корективни механизми бе обнародван в ДВ. бр.29 от 21 Април 2015г. и е в сила от 21.04.2015 г. На пленарно заседание в Народното събрание на 25.11.2015г.бяха избрани проф. д-р Борис Грозданов за председател и Григорий Вазов, Дора Андреева, Любомир Дацов и Юнал Тасим за членове с 6-годишен мандат. Така беше сформиран Фискален съвет на България като независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. Неговата цел е да осъществява независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка за поддържане на устойчиви публични финанси.

 

 

 

Ще започна моето представяне с кратък обзор на прилагането на фискалните правила по света. 

Това е една база за развитието на Фискалния съвет по-нататък. Управлението на публичните финанси е базирано на нумерични правила и то е широко застъпено на практика. Всъщност, като започнем от 1985 г. досега близо 105 държави прилагат поне едно нумерично правило. А страните членки на ЕС имат широка разработена система за прилагане на тези правила и независим мониторинг чрез независимите фискални институции. Най-старата и може би най-капацитетна институция е създадена още през 1945 г. и това е Централното бюро за планиране в Нидерландия.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че има политически натиск върху съдебната ни система?

Подкаст