Край! Свърши си! Еврокомисар № 1 Урсула фон дер Лайен ни дойде на крака, за да запуши устите на опозиционерите, нихилистите и обикновените българи, за които хейтърството е втора природа (или първа професия, няма значение). На всичкото отгоре тя нарече Плана за възстановяване и развитие изключителен – европейска похвала, каквато скоро не е галила българско ухо.
Какво мислят бившите обитатели на Министерския съвет и на Народното събрание не е тайна. Ако не бяха новите, техният план отдавна щеше да е минал и заминал. Тоест – щеше да е оценен и одобрен от всички,
даже щяхме да сме получили и похарчили първите два-три милиарда.
Какво мислят обаче днешните обитатели на белокаменните бастиони на властта? Ето това е задача с повишена трудност. Защото конкретно по темата говорят само премиерът Кирил Петков, финансовият министър Асен Василев, министърът на иновациите Даниел Лорер и министърът на електронното управление Божидар Божанов.
Всички останали се обаждат от време на време, но… при две условия. Първо – ако някой изрично ги попита, и второ – ако този някой изобщо не ги пита за конкретни неща, прочетени в някой от 48-те проекта, върху които стъпва плана.
Кой и защо е решил, че Националният план за възстановяване и устойчивост, срещу който в България ще влязат близо 14 млрд. лв.,
трябва да се обяснява само и единствено като преразказ по картинка,
никой не знае.
Още по-странното е, че ръководители на ресорни ведомства – като Министерството на правосъдието, например – обясняват задълженията си с… мантри, декларации и закани.
А най-странното е, че народните ни представители мълчат по въпроса така, сякаш никога не са чували за какво иде реч. А не би трябвало, защото – поне в случая – философията на финансирането е обърната със 180 градуса. Тоест – никой няма да ни дава пари напред, а после да чака от умрял пис…, пардон – от нас отчет!
Тъкмо обратното – правим каквото правим с наши пари, после изпращаме фактурата в Брюксел и ако там нещата им харесат – осребряват. Ако не –
оставят ни да си трошим главите със собствените ни камъни и за наша си сметка
Ето защо, отваряйки последния изключителен (според г-жа Урула фон дер Лайен) План за възстановяване и устойчивост, първото, което се набива на очи е… съдържанието. Или по-точно казано – приоритетите на държавата, подредени от правителството по ред на номерата за изпълнение. Цитираме:
“Част 2: реформи и инвестиции ИНОВАТИВНА БЪЛГАРИЯ – Образование и умения – Научни изследвания и иновации – Интелигентна индустрия ЗЕЛЕНА БЪЛГАРИЯ – Нисковъглеродна икономика – Биоразнообразие – Устойчиво селско стопанство – Цифрова свързаност – Транспортна свързаност – Местно развитие СПРАВЕДЛИВА БЪЛГАРИЯ – Бизнес среда – Социално включване – Здравеопазване…“
Да забелязва някой разликата между тематичните подточки на глави “Зелена България” и “Справедлива България”? Точно така – в първия случай ни става ясно от пръв поглед какво ни очаква. Особено на тема “Енергетика и енергийна ефективност”, маскирана като подточка “Нисковъглеродна икономика”, в името на която ще отидат поне 50% от европейските милиарди.
Да притуриш обаче
обуздаването на главния прокурор,
цифровизацията на съдебната система и разцепването на КПКОНПИ на две самостоятелни комисии – за разследване и за конфискуване – си е чиста проба мимикрия. Защото дори трите дейности още утре да станат факт, бизнес средата изобщо няма да се подобри. Не за друго, а защото до съд, прокурор и конфискация по съдебен път се стига само тогава, когато всички останали защитни механизми на държавата не са успели да сработят.
Какво имаме предвид ли? Ами едни… дъвкани от край време неща. Например –
тоталното неглижиране на Дирекция „Главен инспекторат”
към Министерския съвет, инспекторатите и отделите “Вътрешна сигурност” към отделните министерства, както и всички 1334 административни звена, които по закон и конституция имат право да издават актове за административно-наказателни нарушения и в които работят минимум 13 676 души.
Или поне такава е била картинката, “запечатана” в Доклада за състоянието на държавната администрация през 2015 г., защото
след това всичките тези данни са засекретени.
Както и да е. Та в този последен пълноценен анализ на състоянието на държавната админи]страция, пише следното:
“През отчетната 2015 г. се наблюдава значително увеличение на съставените от администрациите актове за установяване на административни нарушения – общо 588 718 акта и 500 484 издадените наказателни постановления… Структурите в централната администрация имат съставени 532 819 акта и издадени 440 074 наказателни постановления. Размерът на наложените глоби, имуществени санкции и квитанции и фишове
през отчетната 2015 г. е 139.994 млн. лева.
От тях:
– глоби – 51.904 млн. лв.;
– имуществени санкции – 69.917 млн. лв.;
– квитанции и фишове – 18.173 млн. лева.
Отчетите показват, че от
през отчетната 2015 г. са събрани… едва 49.7 млн лв.
Тоест – около 35% от всички наложени глоби и санкции.
От тях:
– глоби – 15.294 млн. лв.;
– имуществени санкции – 28.474 млн. лв.;
– квитанции и фишове – 5.879 млн. лева.
Администрациите, събрали най-голям размер глоби, имуществени санкции и квитанции и фишове са както следва:
– Министерство на вътрешните работи – 10.441 млн. лв.;
– Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – 5.104 млн. лв.;
– Комисия за енергийно и водно регулиране – 5.033 млн. лв.;
– Национална агенция по приходите – 4.445 млн. лв.;
– Агенция „Митници“ – 2.988 млн. лева.”
А ето какво пише за същата отчетна година и в “огледалния” доклад за дейността на прокуратурата.
“Прокурорите са работили общо по 302 541 преписки и по 213 181 досъдебни производства. Участвали са в 148 802 съдебни заседания по общо 89 881 наказателни, административни и граждански дела…
С образуване на досъдебни производства са решени общо 52 532 преписки. С отказ да се образува досъдебно производство са решени 115 120 преписки, чийто голям брой потвърждава повтарящия се и в предходните годишни доклади извод, че прокуратурата е
сериозно ангажирана с въпроси извън компетентността й
– гражданскоправни спорове, административни нарушения, битови или междуличностни проблеми.
По сигнали на контролни органи в прокуратурата са наблюдавани общо 2202 преписки, като образуваните по тях досъдебни производства съставляват 1.2% от всички образувани досъдебни производства. Броят на образуваните дела по сигнали на ДНСК, АДФИ, Сметната палата и Агенцията за следприватизационен контрол е малък…”
И за финал на количествените сравнения, които най-после трябва да доведат до качествени изменения, в държавното обвинение
никога не са работили повече от 2200 прокурори.
Всъщност – не финал, а покана за размяна на местата. От утре на първа линия излизат депутатите от управляващото мнозинство, а подопечните им министри се прибират в “плиткия тил” и започват да си вършат работата по конституция и закон.
Първото, което Народното събрание трябва да направи е да не слуша какво му говори правосъдният министър и корифеите от “Демократична България”. Или да ги слуша с половин ухо, но… връщайки лентата поне 22-23 години назад. Когато част от днешните съдебни реформатори бяха безответно предани на Иван Костов, Богомил Бонев, Йордан Соколов, Никола Филчев и Иван Григоров, поради което мачкаха Националното следствие и неговия директор Бойко Рашков противно на всякаква елементарна и нормативно установена логика.
В тази посока парламентът трябва да направи няколко неща.
Първо – да възложи на Министерския съвет
изработването на съвременна наказателна доктрина,
а след това и “съответните“ нормативни актове – Наказателен кодекс (НК), Наказателнопроцеуален кодекс (НПК) и Закон за съдебната власт (ЗСВ). И да възстанови Националната следствена служба като независим буфер между МВР и прокуратурата.
Второ – да изхвърли от употреба предварителните прокурорски проверки, защото те са незаконни от 2003 г., но всички използват амнезията на управляващата по онова време коалиция, която уж забрави да махне проверката и от Закона за съдебната власт. Което си е пълна смешка, защото НПК е по-висш нормативен акт от устройствения ЗСВ.
Трето –
да забрани на прокуратурата да образува дела срещу неизвестен извършител.
И да задължи органите на МВР да не прехвърлят проблемите от болната на още по-болната глава.
Четвърто – да преразгледа “житието и битието” на всички регулаторни органи. Тоест – да ги извади от изпълнителната власт, да ги направи независими от парламента и да ги подчини на общи правила.
Справка – Комисията за защита на конкуренция по повод Закона за обществените поръчки (ЗОП). Пълна лудост – няма тълкувателна практика на Върховния административен съд по ЗОП, защото…
няма противоречива съдебна практика.
Атова е така, защото КЗК се явява първа инстанция на ВАС.
Пето – тотално разформироване на всички консултативни съвети, чиято единствена мисия е да узаконяват нерегламентираните връзки между управляващи и задкулисие. Хич не се мъчете – 74 бройки са…
Шесто – ако все още не е късно, правителството да пренареди съдържанието на Националния план за възстановяване и устойчивост и да направи последната глава – “Справедлива България” – първа. Дали има смисъл да обясняваме защо?
