Реформа в управлението на държавната енергетика и намаление с 40% на вредните парникови газове до 2025 г. спрямо нивата им от 2019 година. Това са два от най-ключовите и тежки енергийни проблема, които управляващата коалиция трябва да реши, ако искаме получим всички пари, които сме заложили в Плана за възстановяване и устойчивост. Третият проблем е свързан с либерализацията на пазара на ток – както на едро, така и на дребно, обясниха пред „БАНКЕРЪ“ експерти на Европейската комисия.
Днес планът бе официално одобрен след благословията на председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, която е на посещение у нас.
След тези тежки реформи, която трябват да започнат още сега, следва другият критичен момент за енергийния сектор – създаване на рамка с конкретни срокове за затварянето на въглищните централи у нас.
Дискусиите по тази точка също ще бъдат много напрегнати, но посоката е ясна –
най-късно до 2038 г. България трябва да се сбогува с ТЕЦ-овете на въглища.
Евроекспертите дори обявиха, че това е възможно да се случи и по-рано от планираната дата, заради привеждането на другите мерки в действие.
На практика повечето от мерки реално оставят малко поле за маневриране на въглищните ТЕЦ и те трудно ще успяват да работят икономически ефективно. Подобен пример е мярката на Брюксел, която планира до 2026 г. да изтегли още огромни количества квоти вредни емисии от пазара на Схемата за търговия с емисии. Този ход ход ще доведе до покачване на цените на пазара и ще покачи разходите на въглищните централи неимоверно, т.е. – очаква се пазарът „сам да изтласка“ този вид производства.
Както се вижда и с невъоръжено око, за разлика от досегашната практика на безвъзмездно финансиране, милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост няма да пристигнат преди ние да сме дали каквото трябва. Дано…
Либерализацията на електроенергийния пазар също се забави неимоверно много с годините. Сегашната реформа трябва да приключи най-късно до края на 2023 г., сочат документите, представени в Брюксел. Това означава край на защитения регулиран пазар и битови потребители, купуващи електроенергия на свободния пазар.
Единствените
защитени потребители остават т. нар. енергийно бедни домакинства.
Това е отделна реформа, която също трябва те първа да се извършва, а целта е да се дефинира понятието „енергийна бедност“ и кои домакинства попадат в него. Тази тежка промяна също се отлага вече близо десетина години.
Други ключови инвестиции в енергийният сектор се планира да бъдат тези в обновяването на сградите, изграждане на системи за възобновяема енергия и енергийни връзки със съседните страни. В това перо – общо 1.7 млрд. евро – са и очакваните инвестиции в системите за съхранение на енергия. И по-конкретно – проектът за замяна на въглищните централи с нови батерии, които ще бъдат използвани основно в пиковите часове.
Тези инвестиции в момента може и да ни се струват скъпи, но… на практика винаги е било така: всяко техническо нововъведение или изобретение, докато е ново, уникално и произвеждано в лимитирани серии, е скъпо. Дойде ли ред на серийните производства, за около година цената му става достъпна и за хората на социални помощи.
Ключови за Плана са и вложенията в транспортната инфраструктура, където ще се купуват нови вагони и влакове, има проекти за интермодален транспорт и градска мобилност. Една от обсъжданите теми е пътуване в градските зони само с един билет. Ще се стимулира още използването на електромобили и всички видове беземисионен транспорт. За да се случи всичко това, в Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени общо 3.7 млрд. евро или 58% от всички пари, предвидени за България.
Дигитална трансформация и 5G технологии
В това перо от плана са предвидени 25,8% от средствата или 1,6 млрд. евро. Тук влиза осъвременяването на електронното управление, дигитализация на Български пощи и използването им като работа „на едно гише“ за различни административни услуги. Предвижда се дигитализация на здравната и съдебната инфраструктура и услуги, заедно с повече услуги през компютър за социални дейности и закрила.
Ключови разбира се дигиталните умения за хората, като за това са предвидени 319 млн. евро за различни проекти.
Дискусия в последните дни се води за инвестициите в дигитална инфраструктура и 5G мрежи. В тази област Европа одобри вложения за 270 млн. евро. Тук ще се търси реформа и възможности за разширение на 5G покритието в слабонаселени селски и планински райони. Причината е, че търговските оператори засега не виждат финансови интерес да изграждат бърза интернет връзка по села и паланки, по баири и чукари. Държавата щяла да подпомогне този процес чрез подкрепа на конкретни инвестиции, защото… засега всички отричат намерението за създаване на държавен телеком, който да поеме дигитализацията на слабонаселените райони и малките населени места из "дълбоката и глуха провинция".
Тук са и проектите за мониторинг и цифровизация на транспорта, земеделието, водния сектор и енергетиката. Все скъпи и важни проекти, за опазване на околната среда. В това перо влиза и дигитализацията на малкия и среден бизнес – ключови вложения, които трябва да повишат конкурентоспособността на малкия и средния бизнес и да му осигурят достойно място на европейските пазари. Планира се и цифровизация на музеите и библиотеките, както и инвестиции в аудио-визуални изкуства.
Борба с корупцията, модернизация на здравна система и иновации
За България продължава да е от основно значение борбата с корупцията и контролирането на главния прокурор. Идеята е да се назначи временно съдия, който да е наблюдаващ прокурор. Тук е важен и контролът върху държавните предприятия.
Важни са вложенията в образование и цялата инфраструктура. Тук се включват реформи в училищното и предучилищното образование. В Плана е предвидена модернизация на здравната инфраструктура, развитие на болничната грижа и подкрепа за районите, където няма адекватна здравна помощ. С евросредства ще бъде модернизиран спешния телефон 112, тук са парите и за купуването на 6 медицински хеликоптера.
Извън тези проекти са предвидени достатъчно средства за иновации, изследвания и проучвания, както и са създаването на по-тесни връзки между бизнеса и науката.
По отношение на социалната подкрепа, за Европа и България вече ще е важно укрепването на адекватността на мерките и свързване на минималната заплата със средните нива на доходи у нас. Включени са проекти за личностно развитие на младежи, дори и от маргиналните групи и тяхното социално включване. Подкрепа е предвидена и за хората с увреждания, чрез още социални услуги.
В крайна сметка Планът се очаква да доведе до ускорен ръст на БВП на страната ни с между 1.9 и 2.9% до 2026 година. Планът предлага допълнителен лост за по-качествен процес на растеж и по-устойчива, дългосрочно ориентирана икономика.
Следващите стъпки
Сега Европейският съвет ще има 4 седмици за да финализира одобрението на плана. След това вече ще бъде подписано и финансовото споразумение и ще се съгласуват и оперативните стъпки по Плана.
Очаква се първата заявка за получаване на средства да бъде през втората половината на на 2022 година. За да се стигне до там обаче е важно да се уточни и прецизира как държавните институции ще контролират изпълнението на мерките за плана. Това означава незабавно започване на реформи и във Министерство на финансите, което е основният координатор по плана.
Като цяло Европейската комисия е удовлетворена от плана, а Урсула фон Дер Лайен го определи като силно амбициозен и зелен. ЕК се изказаха и положително за мярката за отчетност на главния прокурор.
Към момента страната ни не е поискала допълнителни кредити по Плана за възстановяване. Тези допълнителни заеми може да бъдат поискани до средата на 2023 г. Всички проекти обаче трябва да бъдат завършени до средата на 2026 година, категорични са от Комисията.
Пламен Симеонов
