Покрай скандалите за премахването на спецправосъдието миналата седмица никой не чу, или всички се направиха че не са чули едно любопитно изказване на заместник-председателя на парламентарната вътрешна комисия проф.Николай Радулов. Обявявайки го за ненужно, проф. Радулов коментира, че само с премахването му промяната няма да бъде завършена. "Много е важно каква промяна и кога ще се осъществи при прокуратурата", заяви той.
Формулираната от Радулов идея не е от вчера и реализирането й е очаквано от всички. Любопитен обаче е акцентът, който експертът постави върху работата на прокуратурата по т.нар. шпионски дела, които в последните години се нароиха, при това с активното участие и огласяване от страна на държавното обвинение.
"Например – аргументите, че спецпрокуратурата върши работа по разкриването на шпионски групи не са много почтени, защото няма как прокуратурата да работи по шпионски групи.
Това е прерогатив на ДАНС, а прокуратурата може само да помага.
Даже тя, тъй като е различен типът на секретност, който ползва ДАНС, може да участва, само ако бъде поканена, т.е. едва на етапа образуване на досъдебно производство. И, всъщност, не биха могли да разкриват шпионски групи", обясни проф. Радулов.
Държавното обвинение обаче е на друго мнение. То е видно от шпионския случай от началото на март т.г., когато на Фейсбук страницата си ведомството на Иван Гешев се похвали с поредния си успех.
В съобщението се казваше, че специализираната прокуратура и ДАНС извършват разследване за неправомерна разузнавателна дейност от страна на български и руски гражданин в полза на Руската федерация. Ставаше въпрос за о.р. генерал Валентин Цанков, участвал в мисии извън България, работил в Министерство на отбраната и разполагал с достъп до класифицирана информация, касаеща ЕС и НАТО и за посочения като шеф на резидентурата на ГРУ в България съветник в Руското посолство Сергей Бубликов.
"Образувано е досъдебно производство за престъпление по чл.105 от НК, при което от 2016 г. до настоящия момент български гражданин се е поставил в услуга на чужда държава с цел нерегламентирано предаване на информация, представляваща държавна тайна", се казваше в съобщението на прокуратурата.
Официалната новина за
поредния разгром на коварна руска шпионска група
потвърди тиражирания часове преди това пост на главния прокурор в Туитър: "Поздравявам Специализираната прокуратура и ДАНС за поредното разследване за шпионаж в полза на Руската Федерация, застрашаващ националния интерес на Република България!"
Първото досъдебно производство в прокуратурата за шпионство в полза на чужда държава е образувано точно преди година – в края на март 2012 година. От прокуратурата тогава обявиха, че лидерът на групата е 74-годишният Иван Илиев, бивш шеф в служба "Военно разузнаване" в Министерството на отбраната (МО), наречен "Резидента", който в съучастие със съпругата му Галина, осъществявал връзка със служител на Руското посолство.
Сред останалите вербувани от Илиев съучастници са зам.-шефът на дирекция "Планиране, програмиране и бюджет" в МО полк. Петър Петров,
директорът на регистратурата "Класифицирана информация" към Народното събрание
Любомир Медаров. Шестият "шпионин" – военната разведка Димитър Влахов, се размина с ареста, защото направи пълни самопризнания и бе оставен на свобода с мярка за неотклонение "Парична гаранция".
За разлика от пресния шпионски скандал, предходното производство е наблюдавано не от спецпрокуратурата, а от Военно-окръжна прокуратура. И най-вероятно точно по тази причина през ноември 2021 г. обвинителният акт бе внесен в Софийски военен съд. "Диагнозата" бе очаквана: за извършени престъпления по Глава Първа от особената част на Наказателния кодекс – "Престъпления против Републиката.
На съд бяха предадени шестима души за образуване и ръководене на група за шпионаж, събиране и издаване на чужда държава на информация, представляваща държавна тайна, и за поставяне в услуга на чужда държава, като трима от тях са разгласявали чуждестранна класифицирана информация с военен характер.
След шест заседания, в началото на март 2022 г. вoeнният cъд пpeĸpaти cъдeбнoтo следствие и върна делото на пpoĸypaтypaтa. Мотивът –
допуснати пpoцecyaлни нapyшeния, които застрашават пpaвoтoтo нa зaщитa нa oбвиняeмитe.
След протест на прокуратурата, на 24 март Boeннoaпeлaтивният cъд пoтвъpди peшeниeтo нa Софийския военен съд. Спopeд втopaтa инcтaнция, в oбвинитeлния aĸт нe cтaвa яcнo c ĸaĸви точно cвoи дeйcтвия обвиняемите ca осъществявали шпионската си задача. Съдът пoтвъpди и пpoмeнeнaтa мяpĸa зa нeoтĸлонение от "Задържане под стража" в "Парична гаранция“, така че след една година зад решетките, т. нар. "резиденти" – полк. Илия Илиев, съпругата му Галина, полк. Петър Петров и Любомир Медаров излязоха нa cвoбoдa. Срещу нищо и никакви си 2000 лв. на човек.
Провалът на държавното обвинение по случая със групата на "Резидента" обаче няма да свърши просто така. Делото вероятно ще има продължение. Това бе загатнато още през март 2021 г. от адвокат Михаил Екимджиев. В разгара на шумотевицата около шпионската група той напомни за едно решение на Европейския съд по правата на човека от 28 ноември 2019 г. по делото "Мустафа срещу България". По това дело Съдът в Страсбург прие, че военните съдилища нямат право да съдят цивилни граждани дори тогава, когато съучастниците им са военни. На основата на това решение, военният съд е бил некомпетентен да разглежда и мерките за неотклонение на цивилните.
Така че се оформя пореден казус: ако обвиняемите по шпионската афера "Резидента" решат да потърсят правата си в Страсбург, като нищо България ще отнесе още една присъда за незачитане на Европейската конвенция за правата на човека и върховенството на правото. Онова същото върховенство, за което Иван Гешев току приплаква пред ЕС и най-вече пред ЕНП, че властите у нас погазвали непрекъснато…
