Германската икономика ще загуби 220 млрд. евро през следващите две години, ако спре незабавно вноса на енергия от Русия заради войната в Украйна, предупреждават икономически институти, съветващи правителството в Берлин. В съвместна прогноза, публикувана на 13 април, те посочват, че пълно спиране на руските доставки на природен газ ще потопи страната в "дълбока рецесия".
Икономистите подчертават в своя анализ, че "решението на германците да станат независими от руския внос на суровини вероятно ще остане в сила дори след успокояването на военното и политическо напрежение", "което означава, че част от енергийните доставки и едрите промишлени потребители на енергия ще трябва да се пренастроят към новите условия".
Оценената на 220 млрд. евро загуба е еквивалентна на 6.5% от годишния БВП на Германия, но е далеч от взетите назаем от Берлин почти 890 млрд. евро през 2020-а и 2021-а, които трябваше да защитят националната икономика от пандемичните поражения.
Нарастващият брой жертви и съобщенията за масовите убийства в Украйна поставя Германия под засилващ се натиск да се откаже от съпротивата си срещу налагането на ембарго на руския газ – мярка, която е смятана за сериозен удар върху валутните постъпления на Кремъл. Украинската страна игнорира искането на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер да посети тази седмица Киев и го разкритикува за предишната му подкрепа за газопровода "Северен поток 2" от Русия до Германия и за ролята му като бивш министър на външните работи за насърчаване на диалога с Москва.
Германският министър на финансите Кристиян Линднер посочва огромните предизвикателства пред най-голямото европейско стопанство в усилията му да спре да ползва руска енергия колкото е възможно по-бързо и същевременно да постигне планирания климатичен неутралитет до 2045-а. В публикувана на 13 април статия в германския вестник "Ханделсблат" Линднер, който е председател на бизнес-ориентираната Партия на свободните демократи, пише, че "светът няма повече да е такъв какъвто е бил досега". Той подчертава, че са необходими "нови модели за бизнес, нови идеи, нови вериги за доставки и нови търговски отношения" и "че трябва да се намалят едностранчивите зависимости, било за внос на енергия от Русия или на износ за Китай".
По оценка на базирания в Берлин институт DIW, който е един от авторите на прогнозата, Германия би могла да оцелее без руски газ, който в момента задоволява 40% от предлагането в страната. Чрез комбинация от натрупване на високи газови резерви, засилване на другите енергийни доставки и изпълнение на програми за редуциране на потреблението, Русия може да бъде изключена още през тази зима. Това мнение не среща широка подкрепа в бизнес средите: индустриални лидери като главният изпълнителендиректор на "Дойче банк" – Кристиян Севинг, предупреждават за сурови икономически последствия от замразяването на руските доставки.
Дори без да има отказ от руски газ и произтичащите от подобен акт загуби, публикуваната на 13 април прогноза за икономическата перспектива на Германия е преоценена на 2.7% растеж през тази и 3.1% през идната година. Предишните предвиждания бяха за увеличение на БВП с 4.8% през 2022-а и с 1.9% през 2023-а. Тазгодишната инфлация ще е средно 6.1% – най-висока за последните 40 години.
"Шоковите вълни от войната в Украйна пречат на икономическата активност както от страна на предлагането, така и на търсенето", посочва Щефан Коотс – заместник директор на Института за световна икономика в Кил. Той допълва, че "нарастването на цените на жизнено важни енергийни суровини след руската инвазия оказва по-нататъшен възходящ ценови натиск".
Силно индустриализираното германско стопанство е изправено пред сериозни препятствия след като войната извиси енергийните разходи и разруши продоволствените вериги, в които и без това имаше сериозни, произтичащи от пандемията от коронавируса, пробиви. Инфлацията се изкачи до 7.6% през първия пълен месец от военните действия – най-високата стойност откакто се води статистика след обединението на Германия в началото на 90-е години на миналия век. Особено уязвими са компаниите заради зависимостта на страната от руския газ. Управляващата коалиция реши през миналата седмица да подпомогне с пакет от заеми, кредитни гаранции и капиталови инжекции потърпевшите дружества, най-вече от енергийния сектор.
