Г-н Божанов, за голяма част от българския народ електронната администрация е енигма, конструирана от митология и шум на усвоени милиарди. Към сегашния момент къде се намираме на пътната карта в стратегията за електронно управление?
– Гледайки формално пътната карта от 2016 г., много малка част от нея е изпълнена. Няма да кажа, че започваме на гола поляна, но много от нещата трябва да се донаправят, за да вършат работа на гражданите и бизнеса.
Очакването в сектора е много високо, предвид широко популяризирания естонски опит. Той издигна балтийската държава като световен лидер в електронната администрация – срещу скромните 40-тина млн. долара, докато у нас са градени несъвместими системи за стотици милиони. Потвърждавате ли фактите?
– У нас през годините това се е случвало. Друга тема е дали Естония е изградила своята система само за толкова пари – сравнението е малко като между ябълки и круши.
Дори по 10 да умножим естонската инвестиция, пак разликата между похарчено и постигнато там и тук е огромна.
– Точно това е важното – там системата работи, а тук все още не работи. И ролята и смисъла на нашето министерство е да стигнем там, където е Естония от над 10 години. Целите са високи.
В този смисъл, как изграждането на електронно управление у нас се преструктурира институционално и защо?
– Държавната агенция за електронно управление, която беше създадена през 2016 г., като брой хора превъзхожда щата на сегашното Министерство на електронното управление. Но към министерството ще има и изпълнителна агенция, така че ще преназначим всички тези хора. Структурата обаче се променя – политиките по електронно управление стават централни, а поддържането на мрежата – второстепенно. Приоритетът ни е, че гражданите не са куриери на администрацията. А това засега не се случва по ред причини.
С кои министерства и ведомства координирате действията си, с оглед на стратегическата цел?
– МВР, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието. На практика няма министерство, с което да не сме в някаква комуникация.
Общините попадат ли в стратегията за електронно управление – те са естествените контактни точки на населението с администрацията?
– Общините са много важен компонент от електронното управление, те са гишетата, които гражданите най-често използват. Там има място за оптимизация, но има и сериозен проблем – когато отпадне разнасянето на удостоверения, това ще удари бюджетите на общините откъм събиране на такси. Затова те ще трябва да бъдат компенсирани от централния бюджет.
Как се вписва вашето министерство в Бюджет' 2022 и бъдещата му актуализация?
– Вече стана дума, че за електронно управление са изхарчени много пари. Сега целта ми е да свършим много работа с малко пари. Източници за финансиране има, но този път ще ги използваме умно.
Очаквате ли от инициативата „Инсайт“ да се появят кадри и за вас?
– „Инсайт“ е много важна инвестиция, която отваря много врати. С нея България може не само да е на световно ниво, а и да поставя световното ниво в тези направления. Институтът няма да обучи хора за администрацията, но ще произведе фундаментална наука и стартиращи компании, които ще пратят страната в друга орбита.
На какъв етап е работата по масовата електронна идентификация – вие вече обявихте, че до края на годината тя ще може да се осъществява и чрез смартфон?
– До края на годината планираме мобилно приложение, чрез което гражданите ще могат да се идентифицират за ползване на различни видове административни услуги.
Това означава ли, че приложението ще служи и за електронен подпис?
– В технически смисъл – да, в правен смисъл – донякъде. Потребителите ще могат да влизат в съответните системи – НАП, МВР, Агенцията по вписвания, общини, кадастър и пр., и да заявяват услуги. Без нужда от електронен подпис или ПИК. Ще се регистрираме с личен документ, селфи и сканиране на QR код.
Крайно време, защото хората се питат защо могат да правят банкови преводи през смартфон, а не могат да комуникират с администрациите през него. В кои случаи тази електронна идентификация ще заменя електронния подпис?
– За физическите лица ще го замести. Но нямаме планове да изместим електронния подпис, ако фирми искат да подпишат договор.
Изолирани от услугата ли ще останат хората, които не ползват смартфони?
– За тях ще има две подобрения. Когато отпаднат удостоверенията те, дори никога да не са ползвали компютър и смартфон, ще усетят намаляване на административната тежест. За заявяване на услуга вече ще ходят само на едно гише. Второто е, че ще има посредници за електронни административни услуги – в пощите, в общините и на други места.
Значи ли това, че може да се развие нов бизнес?
– Абсолютно.
Темата за регулации на социалните мрежи става все по-актуална. Материята е тънка, за какъв вид намеса става дума?
– Темата е много деликатна. Национална регулация не би била достатъчно ефективна.
Доказа се, че и корпоративната също не върши работа.
– Да, това вече е опитвано и не е спазено. В ЕС тече дискусия по темата. Ние имаме своите предложения за отговорността на социалните мрежи. Не толкова за вярна-невярна информация, колкото за „координирано неавтентично поведение“.
Имате предвид тролските фабрики?
– Точно така. Когато няколкостотин човека по едно и също време от свързани ІР-та споделят едни и същи статии от едни и същи сайтове. Не казваме, че съдържанието трябва да бъде блокирано, само защото има някаква свързаност. А да се вземе предвид неавтентичното поведение.
Преодолим ли е световният проблем с влиянието на троловете върху общественото мнение?
– В кратки и бързи срокове не.
Като ІТ специалист, като представител на ДБ и като министър на електронното управление как гледате на все по-набъбващата идея за връщане на хартиените бюлетини?
– ДБ твърдо е на позицията, че ако ще има машинно гласуване, то трябва да е само машинно, защото иначе се обезсмисля. Но машинното гласуване трябва да е още по-прозрачно.
Електронната идентификация, за която говорите няма ли да може да изпълнява и ролята за гласуване на избори?
– Ще може да играе тази роля. Но предстои дискусия – за сигурността, за контролирания вот, за подмяната на вота. Буквално днес от министерството изпратихме на ЦИК последната ревизирана спецификация на пилотна система за електронно гласуване.
Кога според вас електронното гласуване технически е възможно да се появи в реални избори?
– Технически – догодина. Но нека първо бъде пилотно. Ако избързаме, една малка грешка може да компрометира идеята. Трябва да следваме примера на Швейцария – процесът да се внедрява бавно и спокойно. Като начало, сред българите в чужбина и трудно подвижните хора.
Разговора води: Емил Янев
