Международният валутен фонд преразгледа низходящо прогнозата си за темпа на нарастване на реалния брутен вътрешен продукт на България за 2022 година и я повиши леко за 2023 година. Това става ясно от най-новия доклад на Фонда "Световни икономически перспективи", публикуван днес в рамките на провеждащите се пролетни срещи на МВФ и Световната банка.
След спада от 4.2% през 2020 година, сега се очаква българската икономика да нарасне с 3.2 процента тази година и с 4.5% през следващата година. В оценката си от есенните срещи, която бе оповестена на 12 октомври миналата година, международната финансова институция залагаше на растеж от 4.5% през 2021 година и 4.4 процента през 2022 година за България.
В момента фондът прогнозира за страната ни скок на инфлацията до 11% за тази година след 2.8 процента за 2021 година. Очаква се и рязко забавяне на темпа на нарастване на потребителските цени до 3.3% през следващата година.
Безработицата в България ще се понижи до 4.9 процента тази година и до 4.6% през 2023 година след равнището от 5.3 процента за миналата година.
Припомняме, че в периода от 5 до 15 април експертите от МВФ, ръководени от Жан-Франсоа Дофен, проведоха срещи и разговори с представители на българските институции, сред които Министерството на финансите и Българската народна банка. В своето изявление след края на дискусията мисията отбеляза: „Предвид несигурната среда, икономическата политика е изправена пред сериозни предизвикателства. Въпреки че възстановяването от предизвиканата от пандемията криза се установи трайно, войната в Украйна се очаква да има сериозно икономическо въздействие, включително чрез
забавяне на растежа и ускоряване на инфлацията. Фискалната политика трябва да продължи да предоставя адекватна здравна и икономическа подкрепа, да адресира нуждите, произтичащи от войната, и да отчита неизвестността, като същевременно се стреми да избягва про-инфлационен натиск. Банковият сектор е добре капитализиран, но предвид неблагоприятната среда, финансовата политика трябва да остане бдителна. В същото време политиките трябва да адресират дългогодишните структурни предизвикателства, особено във връзка с повишаването на жизнения стандарт, намаляване на неравенствата и подкрепа на зеления преход. Предвид присъединяването към еврозоната, политиките, които подпомагат сближаването на доходите с партньорите от ЕС, придобиват още по-голяма важност. Планът за възстановяване и устойчивост, подкрепен от европейски фондове, има решаваща роля в тези области. Подкрепяме съсредоточаването на усилия на властите върху одобряването на управлението и борбата с корупцията."
