На днешния ден можем да си спомним за Джон Мейнард Кейнс (John Maynard Keynes), първи барон Кейнс. Британският икономист и учен е повлиял върху модерната макроикономика и социалния либерализъм, едновременно и като теория, и като практика. Неговите идеи оказват сериозно влияние и върху икономическата политика на редица правителства по целия свят.
Кейнс защитава икономическа политика, чрез която дадено правителство, с фискални и монетарни мерки, би могло да смекчи негативните ефекти на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. Неговите идеи са основа за школата, известна като Кейнсианска икономика (Кейнсианство), както и нейните различни разклонения.
През 30-те години на ХХ век Кейнс революционизира господствуващата дотогава икономическа мисъл, оспорвайки стария постулат на неокласическата икономика, че свободните пазари автоматично ще осигурят пълна работна заетост, ако работниците са гъвкави в своите искания за заплати. Ученият заявява, че общото ниво на икономическа активност се определя от съвкупното търсене: когато е налице неадекватно търсене се създават благоприятни условия за продължителен висок ръст на безработицата.
След избухването на Втората световна война идеите на Кейнс са приложени в някои от водещите западни икономики. През 50-те и 60-те на миналия век успехът на кейнсианската теория е толкова внушителен, че почти всички капиталистически правителства прилагат нейните политически препоръки и де факто пропагандират социалния либерализъм. А през 1999-а списание "Тайм" включва Кейнс в своя списък на стоте най-важни и влиятелни хора на ХХ век. Мотивацията е: "Неговата радикална идея, че правителствата трябва да харчат пари, които нямат, може би спаси капитализма."
Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те отчасти поради актуалните проблеми, които започват да засягат англо-американските икономики, и отчасти поради критики от страна на Милтън Фридман и други икономисти, които не вярват във възможността на правителствата да регулират бизнес цикъла с фискална политика. Все пак настъпването на глобалната икономическа криза през 2007 г. предизвиква възраждане на кейнсианството. То е теоретичен фундамент на икономическите политики на американския президент Барак Обама, на британския премиер от 2007 до 2010 г. Гордън Браун, както и на други държавни лидери от края на първото десетилетие на XXI век.
Кейнс се смята за основоположник на модерната макроикономика, както и за най-влиятелния икономист на ХХ век. Той е привърженик на балансиращата правителствена намеса в икономическия живот на страната чрез фискални и монетарни мерки и формулира основния ангажимент на държавата – за стремеж към обществено благо. Целта е да се намалят максимално негативните ефекти на свиването и разширяването на икономическата активност. Неговите идеи допълнително се развиват от множество последователи.
Книгата му "Икономическите последици на мира" предизвиква световна сензация. В нея той защитава тезата, че не трябва да се налагат тежки репарации на изгубилата Първата световна война Германия, защото това би навредило икономически и на страните победителки и би довело до нова световна война (по-късно така и става).
Още през април 1919 г. Джон Кейнс предлага на САЩ да започнат мащабна кредитна програма за съживяване на следвоенната европейска икономика – схема, която през 1947-1948 г. приема формата на плана "Маршал".
