Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви пред репортери на 20 април, че Киев ще се нуждае месечно от по 5 млрд. щ. долара през идните три месеца, за да запуши зейналата в резултат на военните действия дупка в националните финанси.
Георгиева каза още, че международният кредитор ще обсъди финансовите нужди на Украйна с партньорските правителства на страната. Тя смята, че подкрепата трябва да е под формата на безвъзмездни помощи като част от координираните усилия на страните членки на МВФ, защото голяма част от украинската икономика не работи.
Президентът на Световната банка – Дейвид Малпас – информира, че институцията работи по пакет в размер на 170 млрд. щ. долара, който да подкрепи развиващите се държави по света през идните 15 месеца. Той ще помогне за справяне с икономическата цена на войната, с пораженията от пандемията и със спешните мерки за борба с промените на климата. Малпас подчертава, че "войната е сериозен стрес за бедните хора на планетата и засилва натиска върху обременените от дългове държави чрез недостига на храна, горива и торове, с което създава криза за прехраната, чиято продължителност ще е месеци и дори година".
Коментарите на Георгиева и на Малпас, направени в рамките на пролетната сесия на МВФ и на Световната банка, идват след призива на украинския финансов министър Сергей Марченко за незабавна финансова подкрепа за десетки милиарди долари, с които да бъде покрит фискалния дефицит на страната.
Публичните разходи на Украйна са надхвърлили приходите в хазната с около 2.7 млрд. щ. долара през март, като Киев очаква дупката да се разшири до 5-7 млрд. долара на месец през април и май.
Пролетните съвещания на двете световни организации се провеждат в условията на сложна и конфронтационна геополитическа обстановка, която затруднява провеждането на координирана глобална икономическа политика. На срещата на финансовите министри на Г-20 на 20 април представителите на Великобритания, САЩ и Канада са се оттеглили в знак на протест срещу участието на Русия. Говорител на британската делегация е потвърдил за агенция "Ройтерс", че сред напусналите по време на изказванията на руските делегати е бил и председателят на "Бенк ъф Инглънд" – Андрю Бейли.
МВФ прогнозира, че БВП на Украйна ще се свие с 35% през тази година заради пораженията от военните действия и заради сериозния спад на данъчните приходи. За госпожа Георгиева "първостепенният приоритет" на институцията е да гарантира подкрепата за следващите три месеца. Тя смята, че финансирането може да се осъществи чрез нова сметка, открита през април от борда на управителите на Фонда, която е структурирана да получава безвъзмездни помощи и заеми "целящи да подкрепят Киев да балансира сметките си, да посрещне бюджетните разходи и да помоне за стабилизиране на икономиката".
Канада вече обеща да изпрати 795 млн. щ. долара в сметката.
Марченко пък призова богатите държави да вкарат в новата сметка средствата, които ще получат от МВФ през август като част от допълнителните Специални права на тираж за 650 млрд. долара. Напредналите стопанства ще вземат грубо 290 млрд. долара от тях и Марченко иска между 5% и 10% от сумата за Украйна.
Малпас заяви на 20 април, че Световната банка подготвя 1.5 млрд. долара, с които да помогне за покриването на заплатите на публичния сектор и на други бюджетни разходи на Киев. Тези плащания ще са извън спешната финансова инжекция от почти 1 млрд. долара, която получи страната непосредствено след инвазията. Малпас каза, че банката ще проведе срещи на 21 април с "Украйна и с подкрепящите я държави за покриване на краткосрочните и дългосрочни нужди на украинците".
Георгиева добавя, че Фондът може да започне да структурира нова програма за Украйна, но тя няма да се използва докато не бъдат прекратени "враждебните действия". Защото не би било честно да се очаква от украинските власти да развиват и прилагат дългосрочен пакет от реформи в този момент".
