Европейскят съюз и Индия създават съвместен Съвет за търговия и технологии. Това е договорено между председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и индийският премиер Нарендра Моди. Този стратегически съвет ще позволи на партньорите да се справят с предизвикателствата в търговията, надеждните технологии и сигурността. Той е първият, в който влиза Индия, и втори, в който участва Европейският съюз.
Това е добра новина и за българския бизнес.
Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Индия следва да се разглежда в контекста на пълноправното членство на България в ЕС и факта, че Индия е стратегически партньор за Евросъюза. Налице е засилен интерес от държавите членки на общността за развитие на търговско-икономическите отношения с Индия. Става въпрос за размяна на множество визити на високо и най-високо ниво, двустранни бизнес форуми, срещи на върха ЕС-Индия, приемане на „План за действие ЕС-Индия”, започване на преговори за сключване на всеобхватно Споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия.
Европейският съюз има големи интереси и перспективи на индийския пазар, но е факт, че Индия все още прилага силно протекционистична политика в някои сектори на икономиката и като цяло налага множество тарифни и нетарифни бариери, ограничаващи достъпа до индийския пазар. Евросъюзът е най-големият търговски партньор на Индия.
През последните години расте стокообменът между България и Индия.
След лекия спад през пандемичната 2020-а, през миналата година двустранната търговия отново е нагоре и е в размер на 378.32 долара. Износът ни расте с 18.6%, а вносът е двойно по-висок и добавя 37.9% към стойността си на годишна база.
Основни стоки в износа ни през периода са минерални или химични азотни торове (22% от обема на износа от България за Индия); карбонати (14.5%); инструменти и апарати за физични или химични анализи (7.8%); гъстомери, ареометри и други подобни плуващи инструменти (6.5%); медикаменти (3.9%); табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни (3%); антибиотици (3%) и други изделия.
Вносът през периода се състои основно от: хетероциклени съединения (17% от обема на вноса от Индия в България); съединения с карбоксиламидна функционална група (10.5%); медикаменти (6.3%); полимери на пропилена (5.5%); плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани (4.4%); пневматични гуми от каучук (2.9%); механични машини и апарати (2.7%); необработен алуминий (2.4%) и други стоки.
В официалната статистиката не се включва българския износ на специална продукция за Индия, която е един от основните пазари за продукцията на българската отбранителна индустрия. В статистиката за двустранния стокообмен не се включва и търговията със софтуерни продукти. Индийски компании изнасят софтуерни програми за България и работят успешно с редица български банки, като внедряват и поддържат банковия софтуер.
Политиката на България към Индия в търговско-икономическата сфера е насочена основно към привличане на индийски инвестиции в България, предвид потенциала на икономиката на тази азиатска страна. През последните години се забелязва сериозен интерес от индийски компании за инвестиции в България в областта на информационните технологии, земеделието, фармацевтичната индустрия, машиностроенето, клиничните проучвания, туризма и хотелиерството.
Между двете страни успешно функционират също Смесен комитет за сътрудничество в областта на отбраната; Форум по информационни и комуникационни технологии; Смесен комитет за научно и технологично сътрудничество.
