Онзи ден темата за българската спирачка пред европейското бъдеще на Северна Македония внезапно придоби особен характер.
От една страна, чиновниците в Брюксел свалиха маските и съвсем официално ни заявиха, че трябва да свалим ветото и да не пречим на "братовчедите". Не за друго, а защото така са решили те – повелителите на Обединена Европа. И, след като вече са решили, по никакъв начин не ги интересува ние какво мислим по въпроса.
От друга страна, лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов за пореден път ощастливи Фейсбук племето с категоричната си позиция, че по въпроса с ветото две мнения няма: или то остава, или народът да си търси друга управляваща коалиция.
Фронталният сблъсък се случи на заседанието на Съвета на ЕС по външни работи, проведено на 16 май в Брюксел. Или по-скоро – малко след приключването му.
"Спорът между София и Скопие трябва да бъде преодолян. Има силна воля и политическа решимост у Съвета да даде тласък, за да се избегне възможна криза, ако до края на френското председателство не бъде намерено решение. Поставям срок – ако не стане до края на френското председателство, ще трябва да призная, че ще има силна криза в отношенията ни със страните от Западните Балкани. Затова ще направим всичко по силите си, ще оказваме целия възможен натиск, за да могат двете страни да постигнат съгласие", заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел. И уточни, че инатът на София по отношение на европейското бъдеще на Скопие работи в полза на Русия.
За пореден път истината се оказва много проста: ако има някой виновен за днешните отвратителни отношения между България и Северна Македония, това са "сите наши управници заедно". За българските "такива" ни е мисълта, не за македонските. И понеже като слоновете прекрасно помним какво и защо сме писали през годините, предлагаме ви едно от нашите фундаментални прозрения по въпроса. Текстът е публикуван на 27 октомври 2007 г. и днес звучи… още по-актуално.
"България ще изготви съвместна работна програма с Македония за 2008 г. за обмен на опит в областта на преговорите с Европейския съюз. Ние имаме дългосрочен, стратегически интерес да подпомогнем реформите в Република Македония, които постепенно ще я доведат до нейното европейско членство. Това заяви в четвъртък (25 октомври) министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, след като приключи еднодневната визита у нас на македонския вицепремиер Габриела Коневска.
Другарю Станишев, Ваше Величество, Ахмед ефенди! От името на европейската цивилизация и в името на светлите европейски перспективи пред западната ни съседка, най-коленопреклонно ви молим да забраните на вашите хора дори да си мислят, че трябва да помагат на Македония.
В качеството си на настоящ премиер, на бивш министър-председател и на вечен регулатор на политическите и икономическите процеси у нас, вие – тримата най-големи от големите в милата ни татковина – много добре разбирате за какво става дума. Така че никога и по никакъв повод не бива да оставяте българската следа другаде, освен тук – в земята като една човешка длан.
Вярно е, уважаеми лидери на държавата, че добрите съседи трябва да се обичат и да си помагат. Но също така е вярно и другото: като морал и манталитет ние все още си живеем в панелката, забучена насред Софийското равно поле. Онова обиталище, в което преди 50 години бившите шумкари и интербригадисти събраха индивиди от кол и въже с идеята да ги направят достойни столичани.
На практика обаче се случи точно обратното. Въпросните индивиди превърнаха София в разграден селски двор, в единия край на който има бунище, в другия – депо за строителни отпадъци и вехтории, а по средата… огромна купчина гюбре. Освен това в битката кой да сложи ръка на общото мазе, хората така се намразиха, че започнаха да си изхвърлят боклука на долния балкон, да си заливат един на друг изтривалките си с машинно масло и редовно да препикават цветята на комшиите, изнесени за през зимата на междуетажната площадка.
Така че на какво ще научим македонците по дългия им път към Общия Европейски Дом, уважаеми лидери? На почтеност, на честност и висок морал? Или как еврочиновниците в Брюксел и собствените данъкоплатци могат да бъдат излъгани така, че и двете страни едновременно да си платят за удоволствието?
Или пък ще им предадем своя безценен опит в реформирането на съдебната система, на Министерството на вътрешните работи и на националната сигурност? Нима и вие забравихте, че преди три-четири години не друга държава, а точно Македония призна, че сред населението й няма дори половин достоен юрист, който да оглави тяхното обвинение, и обяви… международен конкурс за поста главен прокурор?
Така че, ако наистина искат да помогнат на Македония, Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган трябва да сторят друго: да съставят един примерен списък – досущ като десетте божи заповеди – в който да включат най-големите дефекти на българския преход. Списък, който спокойно може да изглежда така:
1. Никога не печели пари като преписваш във вътрешното си законодателство европейски норми, протоколи и директиви (те са само модел, искаше се да пренесем тяхната философия), защото Съдът на Европейските общности в Люксембург не спи.
2. Никога не прави такава съдебна реформа, след която президентът и управляващата партия ще избират главния прокурор, председателите на двете върховни съдилища и върховния ръководен орган в третата власт.
3. Никога не назначавай за министър на вътрешните работи партиен функционер, защото по този начин превръщаш борбата с мафията и корупцията в борба срещу опозицията и свободното слово.
4. Никога не назначавай за ръководители на осигурителния институт и здравната каса партийни функционери и частни бизнесмени, защото парите за пенсии и клинични пътеки ще започнат да се топят като ланския сняг, а задълженията на т. нар. крупни работодатели към държавата и наемния труд ще достигнат космически размери.
5. Ако имаш следствие, никога не го ликвидирай по поръчка на Брюксел, защото Брюксел заповеди не издава и не принуждава кандидатите за пълноправно членство да правят една или друга реформа. И още: пази следствието като очите си, защото в противен случай единствено от управляващата партия ще зависи кой да отиде на съд и кой – на Хавайските острови, примерно.
6. Никога не прави от адвокат народен представител, защото законите ти веднага ще заприличат на поредица наръчници от типа: "Как да не влезем в затвора", "Как да откраднем държавна фирма", "Пет лесни начина за източване на европейски фонд", "Какво трябва да направим, за да построим хотел в природен резерват" и т. н.
8. Не позволявай в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на отбраната да има повече чиновници, отколкото полицаи и войници. Веднага изхвърли две трети от висшите чинове. Не допускай полицията да е два пъти по-голяма от армията.
9. Никога не позволявай на министър-председателя да си създаде собствена политическа полиция под формата на Национална агенция за сигурност, преди още да си изработил съвременна доктрина за национална сигурност.
10. Не кради парите от еврофондовете, спестяванията на данъкоплатците и излишъка в държавния бюджет.
11. Не слушай т. нар. политически елит на България, защото той на хубаво няма да те научи.
На добър час, Македония!
Ние – нормалните българи, ще направим всичко възможно, за да не позволим на управляващите ни индивиди да ти помагат за присъединяването към Европейския съюз. Останалото си зависи само от теб."
За съжаление, нито нашите управници чуха горестната ни молба, нито някой в Северна Македония ни обърна внимание. И затова днес всички дружно сърбаме попарата, дето я надробиха лидерите на тогавашната тройна коалиция и техния достоен наследник Бойко Борисов. Тръгнаха да поевропейчват комшиите по нашенски и… ей ги резултатите. Ни се караме, ни се водиме…