Александър МАРИНОВ
В началото на управлението на четворната коалиция изглеждаше, че правителството на Кирил Петков има два силни коза – широка и дори ентусиазирана обществена подкрепа и отлични, конструктивни и взаимоуважителни отношения с най-авторитетния български политик, президента Румен Радев.
Без съмнение, интересна тема за анализ е как за по-малко от пет месеца управляващите успяха да настроят срещу себе си голяма част от гласоподавателите си. Тук обаче ще се спрем на другия, не по-малко сложен въпрос – защо партньорството и взаимната подкрепа, съществували между държавния глава и поне част от новата власт, деградираха толкова бързо до отчуждение и видима конфликтност.
Ще се ограничим до отношенията между президента и ръководителите на „Продължаваме промяната”. Десните винаги са се отнасяли негативно към Радев, въпреки че през последните две години по прагматични съображения се стараеха да не го показват.
С членовете и избирателите на БСП президентът никога не е имал проблеми, за разлика от председателя на партията и нейните приближени, които през последните години водеха първо скрита, а през 2021 г. и открита война срещу него.
„Има такъв народ” въобще е формация, за която не можеш да си сигурен какво и защо ще направи на следващия ден, въпреки че до момента са се старали поне да пазят добър тон към държавния глава.
Несъмнено, за мнозина е изненада бързото охладняване, а след това
видимото противопоставяне
между Радев, от една страна, и Петков и Василев, от друга. Чуваме различни обяснения, някои от които правдоподобни, други интригантски, трети направо идиотски. За да отсеем зърното от плявата, трябва да проследим събитията от последната година както хронологично, така и съдържателно-политически.
Няма съмнение, че „пътният лист” към голямата политика бе връчен на бъдещите лидери на ПП от президента Радев – чрез включването им в първото служебно правителство, назначено през май 2021 година. Би било пресилено да се твърди, че държавният глава е провидял в тях бъдещи политически звезди, още по-малко – че съзнателно им е начертал такава орбита. Просто те се вписваха в концепцията за широка представителност на служебното правителство, включваща хора с различни идейно-политически възгледи, професионална биография и личностни качества. В кабинета трябваше да има по-млади, модерно мислещи (каквото и да означава това), бизнес ориентирани, комуникативни хора. Петков и Василев попадаха в тази категория, нищо повече. Те получиха от президента доверие и се хвърлиха с пълни сили да го оправдаят. Или поне така изглеждаше отстрани.
Второто важно обстоятелство е, че двамата бързо се превърнаха в едни от
най-популярните членове на служебното правителство,
редом с Бойко Рашков.
Причината бе не толкова в естествената им комуникативна дарба, а в съветите на високопрофесионални пиар експерти. Популярността им бе целенасочено захранвана и насочвана и очевидно това не бе случайно. Още тогава се забеляза една тяхна слабост, която днес става все по-ярко изразена – склонността да се говори повече, отколкото трябва и не точно това, което трябва. В онази ситуация обаче това бе по-скоро силна, отколкото слаба страна.
И така, когато през юли стана ясно, че правителство пак няма да има и се отива към нови избори, решението на Петков и Василев да влязат в политиката изненада мнозина (сега може би нещата изглеждат по друг начин). Много се спекулира защо те са взели такова решение, което към онзи момент изглеждаше доста авантюристично. Едно може да се твърди със сигурност – дори някой да ги е подтиквал в тази посока,
това със сигурност не е бил президентът.
От една страна, това бе техен избор и дори и да искаше, Радев нямаше как да ги спре. По-важно е, че той не би се опитал да го направи, защото уважава самостоятелността на хората, с които работи.
От друга страна, имаше и солидни прагматични съображения – при успешно представяне на изборите, новата формация би могла да разбие оформилия се блокаж и да създаде условия за съставяне на работещо за промяната правителство. Тогава малцина допускаха, че Петков и Василев ще спечелят такава зашеметяваща победа. Във всеки случай, смешно е да се твърди, че двамата са били „отгледани”, за да навредят на някоя друга партия. Това с пълна сила се отнася и за БСП – тя няма нужда от външен гробокопач, тъй като тази функция се изпълнява изключително успешно от собствения й лидер.
За да обобщим този период, преди избора на новото правителство
отношенията между президента и ръководството на победителите
изглеждаха уважителни и конструктивни, което даваше допълнителен капитал на новото управление. Самите Петков и Василев неведнъж заявяваха, че извън генералната политическа цел, Радев никога не се е месил в тяхната работа и им е гласувал доверие. И, ако така е било при служебен кабинет, който е под прякото ръководство на държавния глава, няма никаква логика президентът да започне да опекунства над едно редовно избрано правителство. Именно затова призивите за някаква „еманципация” на новото управление бяха несъстоятелни и откровено интригантски.
И точно тогава нещо се промени. Въпросът е "Какво?"
Със сигурност "новото" не е в позициите на Радев, който неведнъж е заявявал, че ще се отнася към всяко правителство по един и същ стандарт. През първите седмици и месеци на новата власт той бе максимално търпелив и сдържан, но след като постепенно започнаха да се проявяват някои тревожни симптоми, нямаше как да ги игнорира. За съжаление, оказа се, че симптомите са били точен индикатор за някои същностни черти на управлението, които в своята цялост говорят за неспособност да се управлява, особено в условията на няколко взаимно подсилващи се кризи.
Ясно бе, че Радев няма да допусне компромис с изискването
новото управление да следва ценностите
и целите, в името на които получи доверието на народа.
Една важна особеност, към която президентът винаги е имал рязко негативно отношение, е склонността на управляващите да говорят едно, а на тъмно да вършат друго. До последния момент Петков и Василев публично изразяваха позиции, които съвпадаха с тези на президента, но реалните им действия бяха в друга посока. И така до точката, в която, притиснати от събитията и вероятните поемани ангажименти, по редица важни въпроси лидерите на правителството направиха завой на 180 градуса.
Дано да не продължат в същия дух, защото цената ще плащаме всички ние, българите, а не персонално те.
