Главният прокурор Иван Гешев сезира Конституционният съд за нетрудовите доходи. Ако някой реши първосигнално, че целта е да бъдат порицани и санкционирани, греши тотално. Тъкмо обратното, Гешев иска те да бъдат декриминализирани с премахване на съответните разпоредби в Наказателния кодекс. Понеже били тоталитарно-архаични, разбирай – от Живково време.
Текстовете гласят, че пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. А който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.
Ето и мотивите. В предишните конституции полагането на труд било определено не само като право, но и като задължение – въпрос на дълг и чест за всеки работоспособен гражданин, длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности. В сегашната конституция обаче „в духа на модерните разбирания за обществото и за човека, трудът е обявен за фундаментално право“. А доколкото с определено поведение се нарушавал закон, преценката за това дали то е морално и приемливо от обществото била субективна и не можела да бъде критерий за наказателноправна санкция, тъй като е елемент от правото на личен живот и не се нуждаела нито от правно разрешение, нито от правила за извършване.
И още: „Гражданите имат конституционно гарантирана от законите свобода да си набавят средства за препитание по всякакви правомерни начини, трудови и нетрудови, дори когато те могат да бъдат оценени като безнравствени“. В добавка съдебната практика била разнопосочна и под ударите на тези разпоредби попадали жертвите, а не босовете. Причината била, че несъвършенството на закона, изразяващо се в противоречие между негови разпоредби, нарушава принципа на правовата държава. Нещо, което едно от големите имена в наказателното право – проф. Иван Ненов явно не е забелязал при писането на учебниците си и работата тъкмо по тези текстове. Вероятно защото тогава моралът в правото и законодателството беше далеч по-приемлив.
Хвала на Гешев, че докато води люта битка за оцеляване на поста, и редом със сезирането на Конституционния съд срещу закриването на спецсъда и спецпрокуратурата, брани правата на проститутките и просяците. Пък и само те ли вадят нетрудови доходи, докато полагат специфичен труд за печеленето им? То, вярно, че ако НАП обложи най-древната професия и прибере натрупаното от босовете, бюджетът ще прелее. Но представете си как би изглеждала обективната номенклатура на всички паразити и безделници в тази държава. Особено на имотните с власт, чиито доходи не може да бъдат обяснени с каквато да било обществено приемлива и морална форма на труд, доколкото общество и морал са останали.
Та нещо твърде подозрителен изглежда този ход на Гешев, под чието ръководство прокуратурата удари дъното. В Наказателния кодекс има още десетки разпоредби, по които държавното обвинение просто не работи без да са архаични. А когато и по които работи, е на принципа на кокошката без прошката и милионите без законите. Което си е чисто и просто отказ от правораздаване в условията на институционално паразитиране – просене и проституиране на гърба на данъкоплатеца.
