През миналата година в преселванията между населените места в България са участвали 127 962 човека, пресметнаха от Националния статистически институт.
От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, по-активни са били жените – 54.8% дами са сменили мястото на живеене. В същото време само 45.2% от мъже са се решили на тази стъпка.
По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група между 20 и 39 години – 30.8% от тях са предприели тази стъпка. Това са младежите, които се преместват да учат или пък си търсят първа или следваща работа. някои от тях са принудени да го правят, защото безработицата в местаат, където са родени е много висока. Младежите под 20 години са следващата гпо големина група. Общо 24.2% от мигриралите лица са на тези години.
Най-голямо териториално движение има по направлението „град – град“ – 38.9% са го направили. Следват направленията „село – град“ (26.2%), което е свързано с учене и търсене на работа, и „град – село“ (25.1%), което се засилва през последните две години и е свързано с пандемията от Ковид-19 и търсенето на по-голямо жилище за семейството. Тази тенденция се подкрепя и промяната в нагласите на младите българи, които се ориентират и търсят по-екологичен начин на живот. Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село – село“ – 9.8% от мигриралите лица са го следвали.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столицата) – 20 955 българи. Все пак тук има най-много училища – средни и висши, както и най-много възможности за намиране на работа. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са областите София – с 15.8% от мигриращите, Благоевград – 6.5%, и Пловдив – 5.5 на сто. Най-малко преселили се в столицата има от областите Разград, Силистра и Търговище – по 0.7 процента.
