Със 17 гласа "за" и три "против" правната комисия на американския Сенат е одобрила проектозакона НОПЕК (NOPEC: No Oil Producing and Exporting Cartels), съобщи агенция "Ройтерс".
По този начин става възможно придвижването му за подпис от президента Джо Байдън, което би го превърнало в нормативен акт, позволяващ завеждането на съдебни дела срещу ОПЕК за картелни споразумения и пазарни манипулации.
Вотът в полза на НОПЕК най-накрая дава реален шанс на законодателната инициатива, която периодично се качва и слиза от сцената вече повече от две десетилетия. Тя е спонсорирана и предложена за първи път през юни 2000-а от сенатор Хърб Кол. Целта е да се премахне защитата на държавния имунитет и международния картел ОПЕК и националните петролни компании на организацията да бъдат съдени по американските антитръстови закони за противоречащи на свободната конкуренция опити за ограничаване на световното предлагане на суров петрол, което оказва възходящ натиск върху пазарните цени на суровината. Въпреки всеобщото неодобрение и настроенията срещу ОПЕК обаче предложенията на законодателите досега са били неуспешни. Различни варианти на НОПЕК са внасяни 16 пъти от 2000-а насам и винаги са срещали категоричната съпротива на петролния бранш и на партньорите му, най-вече на Американския петролен институт и легиона му от лобисти.
Съдбата на одобрения от сенатската комисия проектозакон все още не е ясна заради засилената през последните седмици и месеци опозиция срещу него от големи търговски групи, включително Американската търговска камара. Експертите се опасяват, че превръщането му в закон ще навреди на местния петролен и газов сектор и на американските интереси.
Вотът идва в тежък момент за американско-саудитските отношения.
Риад се оплаква публично за липсата на подкрепа от администрацията на Байдън за саудитската отбрана срещу подкрепяните от Иран хути в Йемен, въпреки периодичните им атаки срещу петролната инфраструктура на кралството. Ден преди гласуването на НОПЕК (бел. ред. – на 5 май) се появиха репортажи, че директорът на ЦРУ – Бил Бърнс – се е срещнал тайно със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман през април в опит да подобри отношенията между двете страни. А "Уолстрийт джърнъл" публикува на 4 май репортаж, че ледовете между Вашингтон и Рияд най-накрая са започнали да се топят. НОПЕК обаче може да спре процеса на размразяване.
Ако стане закон, главният прокурор на САЩ ще получи право да внася съдебни искове срещу петролния картел или отделни негови членове в американския федерален съд. Други производители, работещи с ОПЕК в разширения му формат ОПЕК+ като Русия, също ще подлежат на съдебно преследване. Не е ясно обаче как точно ще влязат в сила антитръстовите съдъбни решения срещу чужда държава.
Белият дом все още не дава индикации дали президентът Байдън ще подкрепи законопроекта, нито дали той ще получи достатъчно гласове в своя полза в Конгреса.
Седмица преди вота на правната комисия на Сената законодатели коментираха, че представителите и на двете партии ще подкрепят проектозакона заради растящите цени на горивата на бензиновите колонки, за които, според американците, е виновен ОПЕК.
Твърдението е доста спорно поне по две причини.
На първо място, множество фактори са причина за скока на котировките на петролните деривати – от руското нахлуване в Украйна, провокирало западните санкции и забраните за внос на руски петрол до сериозно повишените разходи за превоз на горивата. Петролният добив на Русия, която традиционно задоволява около 10% от световното потребление на суровината, се очаква да падне със 17% през тази година заради наказателните мерки на Запада. Производителите от ОПЕК пък отказват да отворят по-широко кранчетата, за да запълнят недостига. Което, от гледна точка на борбата за преход към зелена енергия, е разумен подход, ограничаващ излишните инвестиционни разходи за обекти без бъдеще.
На второ място, ОПЕК вече не е единственият "картел", който може да влияе на нефтените пазари. САЩ завоюваха лидерската позиция в добива на черно злато през 2018-а и биха могли да компенсират недостига на суровината и да намалят цените. Бидейки свободна пазарна икономика обаче, властите не могат да задължат едрите производители на шистово гориво да помпат повече вместо да поддържат дисциплина на разходите и да се отплащат на акционерите си и за това по никакъв начин не е виновен ОПЕК.
НОПЕК може да има сериозни и нежелателни последствия за Америка.
Поради което много щатски анализатори от бранша, включително и Американският петролен институт, са против подписването му в закон с мотив, че това би застрашило националните производители на газ и черно злато.
Една от тревогите на експертите е, че законодателната инициатива може да доведе до свръхпроизводство на ОПЕК и по този начин да свали цените под допустимия за щатските енергийни компании минимум за увеличаване на добива. Защото Саудитска Арабия и други членове на картела са сред световните производители с най-ниски разходи за достъп и добив от петролните полета. Тази "приливна вълна" от черно злато дори при руското отсъствие от сцената, може да замрази сондажите на американските шисти, с което евентуално да понижи енергийната сигурност на Америка и да постави възстановяването на стопанството й в риск.
Държавите от ОПЕК едва ли биха бездействали при това американско предизвикателство и отговорът им може да е под различни форми.
– една от тях е чрез поредна атака на "петродолара".
През 2019-а, Саудитска Арабия заплаши да продава петрола си във валути различни от щатския долар, ако Вашингтон прокара някаква версия на НОПЕК. Което би имало сериозно отражение както върху статуса на зелените пари така и върху американския монопол върху световната търговия. Войната в Украйна и мащабните антируски санкции влошават нешата, защото наказателните мерки биха имали далеч по-слаб ефект при отслабено влияние на долара, особено като се има предвид, че близо 80% от глобалните петролни трансакции са деноминирани в американската валута.
Преди два месеца – през март, се появиха съобщения, че Рияд обмисля да продава петрол на Китай в юани. Новината съвпадна с влошаването на американско-саудитските отношения заради обидните коментари на Белия дом към принц Салман по повод съпричастността му към жестокото убийство на журналиста Джамал Кашоги. Саудитският риал е фиксиран към долара и продажби в юани биха бодбили пазарната му оценка. Въпреки това, ако кралството се почувства достатъчно притиснато, то може първо да "отвърже" националната си валута от щатската и след това евентуално да премине към "петроюани". Подобна стъпка обаче би била прекалено драстична, дакато премахването на обвързаността към долара е обсъдено задълбочено от Рияд.
– втората форма на ответен удар е саудитците да повишат цената на черното злато, което изнасят за САЩ. Това би променило коренно сегашните цели на НОПЕК. При това Рияд може да осъществи намерението си с едно просто официално изявление, че няма достатъчен свободен капацитет. И да предизвика незабавен пазарен отговор под формата на ценови взрив.
– на трето място, Саудитска Арабия може да реши да започне да купува оръжия и от държави извън САЩ, с което да удари съблазнителния бизнес на американските оръжейни доставчици. Както и, заедно с други членове на ОПЕК, да ограничи инвестициите в щатски активи.
В момента Америка и партньорите й имат достатъчно главоболия около гарантрането на надеждни енергйни доставки и последното нещо, от което има нужда, е да хвърля поредната граната. Или, както обобщава Марк Финли от институт "Бейкър" към университета "Райс" – бивш анализатор и мениджър в ЦРУ: "Винаги е лоша идея да вземаш политически решения когато си ядосан".
