Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард отхвърли призивите на банковия персонал да обвърже възнагражденията с инфлацията, която достигна рекордно високи равнища в еврозоната и е далеч над тазгодишното скромно увеличение на заплатите.
В електронно съобщение до служителите от 5 май, което са видели репортери на агенция "Блумбърг", Лагард посочва, че разбира "разочарованието" на някои от тях от тазгодишните повишения, но е убедена, че бъдещите корекции трябва да са "основателни". В отговор на аргументите на банковия профсъюз за обвързване на възнагражденията с ръста на потребителските цени, тя казва, че "индексация на заплатите с инфлацията не е желателна и не се планира".
От 1 януари 2022-а заплащането на европейските централни банкери е увеличено средно с 1.48% при 7.5% годишен инфлационен скок през април.
ЕЦБ е сред най-отявлените противници на индексирането на доходите – широко разпространена преди десетилетия политика, която все още се използва в някои държави. На съвещанието на управителният съвет на институцията през октомври 2021-а банкерите са подчертали, че "стагфлацията през 70-е години на миналия век е била следствие от различни условия, при които този подход е допуснал заплатите да отговорят на цените на енергията и по този начин е била засилена и стагнацията и инфлацията", показва запис от обсъжданията по темата.
ЕЦБ не е единствената централна банка, която отказва да качи съществено трудовите доходи заради препускащите цени. Председателят на "Бенк ъф Инглънд" – Андрю Бейли – обяви, че няма да повишава трудовите възнаграждения през тази година и по-голямата част от персонала са получили увеличение от едва 1.5 процента. Служителите на Бразилската централна банка пък стачкуват за заплати.
Профсъюзът на ЕЦБ натиска за промяна на начина, по който се изчислява ръста на заплащането и предлага той да се обвърже с инфлацията в Германия или в еврозоната. Сегашната методология следва промените на възнагражденията в националните централни банки и други европейски институции и не е обвързана с местонахождението на работа.
Системата е валидна до края на 2023-а и дискусиите за евентуални промени трябва да започнат през тази година, напомня Лагард. След което те трябва да бъдат одобрени от банковия управителен съвет, съставен от шефовете на националните централни банки на блока на еврото. Което означава, че те могат да поискат сходни на собствените им институции условия, за които наемат работна ръка от същия пазар на труда.
