Г-н Кючуков, анализатори и гадатели се упражняват върху сакралната за Русия дата 9 май и кодираните в нея послания. На пръв поглед новини от Путин няма, но на изток дори дребен жест или пропусната дума значат много. Открихте ли нещо ключово в речта на диктатора или в обстановката на Червения площад по време на традиционния военен парад?
– Не само на изток. В дипломацията всяко дума и знак са важни. В политическата част от изказването на президента Путин по-важно остана това, което не беше казано. Първоначалните очаквания бяха, че на 9 май ще бъде обявена победа. По-късно те бяха заменени от очаквания за обявяване на война или на военна мобилизация в Русия. Нито едно от тези неща не се случи. Реално Кремъл потвърди, че стои на аргументите, с които бе започната войната.
Вижте цялото видео от интервюто с Любомир Кючуков ТУК:
По-наблюдателни анализатори не са чули и любимата формулировка „специална военна операция“.
– Ако погледнем към историята, през последните 20 г. по света войни няма. Има само специализирани военни операции. От тази гледна точка традицията беше спазена. В Украйна очевидно се води война, много сериозна война.
Като говорим за знаци и метафори, буквално в навечерието на войната, когато американските служби посочиха дори дата за начало на агресията, Лавров с черен хумор отговори, че в Европа войните не започват в сряда. И нападението започна в четвъртък. На какво може да се вярва в дипломацията днес?
– Един от големите проблеми в международните отношения днес е пълното отсъствие на доверие. А това прави практически невъзможни диалогът и споразуменията. Руснаците се аргументираха с огледална ситуация: през 90-те години на миналия век са приемани устни ангажименти, че НАТО няма да се разширява на изток.
Приключва ли втората фаза на войната?
– Не. Тя започна с отказа на Русия от атаката на Киев и смяната на украинското правителство с проруско. Във втората фаза войната се преориентира от политическа промяна към териториален контрол на целия Донбас и сухопътния коридор от Русия до Крим. Въпросът е дали претенциите ще спрат до Крим или ще продължат до Приднестровието. В политически план промяната е в позицията на ЕС. Първоначално ние от ЕС казахме, че няма да воюваме, за да избегнем глобален конфликт, и ще търсим политическо решение. Сега целта е война до победа. Тя беше формулирана по време на посещението на секретаря по отбраната на САЩ в Киев и бе потвърдена от срещата на НАТО във военната база „Рамщайн“ в Германия.
Какво точно означава победа?
– За украинската и за руската страна това са диаметрално противоположни неща. Аналитичните центрове в САЩ настояват Русия да плати пълната цена на агресията си. Което да направи невъзможно повторението на подобни действия в друга държава. Правят се и аналогии с Афганистан.
Но афганистанската война глътна 10 г., взе огромни жертви и стана един от решаващите фактори за рухването на СССР.
– Това е големият проблем. Точно затова се правят аналогиите. Но извън военните жертви, една продължителна война ще пожертва и много цивилни украински граждани. Трябва ли Украйна да стане европейският Афганистан? Войните приключват с политически споразумения. Въпросът е дали това става рано или късно.
Съществува хипотеза, според която стратегията на Путин е да създаде още поне една „народна република“, освен „ДНР“ и „ЛНР“, да признае официално всички произведени „държави“ и впоследствие действията на Украйна за териториално възстановяване да бъдат квалифицирани като агресия към „суверенни страни“. Споделяте ли този сценарий?
– Това не е изключено, както и много други неща не са изключени.
Само че това е вече съвсем друга предпоставка за влизане в преговори. В преговори обикновено се влиза от позиция на сила. И шансовете в тях на силния и слабия никога не са равни. Как да се търси политическо решение при това положение?
Това е предпоставка ние, ЕС, да потърсим преговорите и то по-бързо. Защото тази хипотеза засега не е факт и при евентуални преговори Путин няма да има въпросните предимства от завладяването на още територии. Да разчитаме на военно решение е твърде спорно – нито Русия, нито Украйна биха капитулирали при сегашните условия. Путин има военната мощ да постигне целите си в Украйна, но няма политическия ресурс да ги закрепи.
В евентуални преговори докъде би могла да отстъпи Русия, която в момента не е в особено силна позиция, за да може и Украйна да запази националното си достойнство?
– Тук има още един важен елемент. В началото на войната, докато стоеше заплахата за Киев, преговорите бяха доста интензивни. Когато тази заплаха отпадна и Русия, и Запада намалиха интензитета на преговаряне. Когато се търси мир, първо се договаря примирие, а след това се договарят съдържателните въпроси. А в случая и двете страни настояват диалогът да бъде в условията на война.
За Украйна максималната цел е ясна – връщане на всички заграбени територии, включително Крим. Какво обаче разбират в Кремъл като максимум от тази „специална военна операция“?
– За Путин максимумът е териториалния контрол, за който говорихме.
Да изтласка Украйна от цялото Черноморие?
– Това е единия краен вариант. Другият е овладяването само на Луганска и Донецка област в административните им граници. Това, което Путин не може да постигне, е неговите претенции да бъдат приети от международната общност. Това е и една от причините Русия да се откаже от смяна на управлението в Украйна с марионетно правителство. Само съглашение с легитимното украинско правителство може да бъде международно прието. Що се отнася до Украйна, Киев достатъчно ясно подсказа какви компромиси е склонен да направи. И първият е членството в НАТО, което беше поводът за конфликта още през 2014 година. Всички европейски лидери бяха наясно, че членство на Украйна в НАТО е невъзможно, най-малкото докато Крим е окупиран. Защото това автоматично би означавало задействане на чл. 5 на договора на НАТО и обявяване на война на Русия.
Ако погледнем голямата глобална картина, как преценявате бъдещите ходове на мълчаливите засега гиганти Китай и Индия? Остава впечатлението, че Китай все пак играе известна сдържаща роля по отношение на руската агресия.
– Да, така е. Ако трябва да говорим за печеливши и губещи, то големите губещи са Русия, Украйна и Европа. В Европа ще остане разкъсана политическа и икономическа континентална тъкан, дълбок и непроходим разлом. От тук нататък международните отношения се очертават като сериозна конфронтация и милитаризация. Положителните промени ще са за Китай и САЩ.
Завръщане към двуполюсния модел, но с Китай, вместо Русия?
– Това е тенденция от години насам. С противопоставянето на тоталитарните режими на либералните демокрации, прокарано от президента Байдън. Двуполюсният модел днес е „за“ и „против“ Русия. Китай в момента е посредникът на Русия към останалия свят.
Известно е, че Пекин не влага много скрупули във външната си политика и следва пътя на интересите и парите. А в исторически план отношенията между Русия и Китай не са бляскави. Ще се възползва ли от войната Китай, за да завладее икономически азиатската част на Русия, която е и на-ресурсна?
– Да, Китай има много сериозен интерес към този регион и сътрудничеството с Русия в него. Но Кремъл едва ли ще е щастлив да играе ролята на младши партньор в тези взаимоотношения.
В последната си реч Макрон заговори много сериозно за предоговаряне на отношенията в ЕС и за разширено европейско политическо пространство. Съществува ли риск България, вследствие на неизбистрени позиции, да изпадне в това периферно пространство, въпреки, че е член на ЕС?
– Речта на Макрон действително беше важна. Той отдавна чертае концентрични кръгове в ЕС. Но въпросът за изключване на страни от ЕС не стои. За нас един от ключовите проблеми е влизането в еврозоната, която според всички визии на френският президент е ядрото на съюза. България трябва да има ясни позиции по всички въпроси. И да комуникира с партньорите си в Евросъюза. Крайно време е България да започне да участва, а не само да присъства в ЕС.
Как звучи в ушите на европейските лидери любимата на някои български политици теза, че военната помощ за Украйна само удължава войната?
– В ЕС има два подхода към войната. Единият – на Балтийските страни, Полша и Румъния, които смятат, че решението на войната в Украйна е преди всичко военно. Другият подход е на Франция и Германия, които единствени се опитаха да предотвратят войната с преговори и които, независимо че снабдяват Украйна с оръжие, залагат на политическото решение на конфликта. България е по-близо до подхода на Германия и Франция. Спекулация е, че България е неутрална, тя участва във всички решения.
Макрон призова свободния свят да не унижава Русия. Прозира ли зад този призив мнението на френския президент, че Москва губи войната – все пак победителите никой не ги унижава?
– Русия губи войната политически. Отдавна я загуби политически.
