Информационната кампания, на която се представят потенциалните възможности за инвестиции с европейски средства по регионите в страната, започна от Кюстендил. Изборът на града не е случаен, а напълно логично решение. "С което искаме да онагледим на практика очаквания ефект от европейските инвестиции. Кюстендил е град не само с богато културно и историческо наследство, но и с ключово значение за европейското развитие и трансграничното сътрудничество. Точно тази интегрираност между културно-историческо наследство, възможностите за бизнес развитие и социално-икономическо разнообразяване на регионите очакваме да финансираме през новия програмен период до 2027 година.“ Това каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деляна Иванова при представяне на новия подход при избор на инвестиции, заложен в Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 (ПРР). С него се разграничават големите градове от по-малките региони, за да се избегне рискът финансовият ресурс да не достигне до по-малките населени места. Затова в приоритетна ос 2 са включени 40 средни и големи общини, които ще се състезават с проекти за разпределението на общо 2.5 млрд. лв. по програмата. От тях Югозападният регион, в който е и Кюстендил, ще разпредели 320 млн. лева. Със средствата ще се финансират интегрирани териториални инвестиции. Този ресурс може да бъде надграждан с финансиране от почти всички останали европейски програми с изключение на три от тях – Програмата за транспортна свързаност, Програмата за храни и материално подпомагане и Програмата за техническа помощ.
Изборът на проекти вече се основава на подхода „отдолу нагоре“.
Затова е и ключова ролята на местните регионални съвети, които след подбора на потенциалните инвестиционни проекти, ще ги подават към Управляващия орган на Програма „Развитие на регионите“ за изпълнение, разясни заместник-министърът.
По третата ос в ПРР са средствата по Фонда за справедлив преход в размер на 1.2 млрд. евро. Те ще бъдат разпределени между трите енергийни области в страната – Кюстендил, Стара Загора и Перник. Преговорите с ЕК по тази ос продължават и затова средствата по нея ще са налични на по-късен етап. „Смисълът на този фонд е да ограничи негативните последици от затварянето на въглищните централи, но не като производство на енергия, а като създаване на алтернативна заетост, алтернативна икономическа възможност и възможности на пазара на труда в засегнатите региони“, обясни заместник-министърът.
Бюджетът по Програмата за енергийна ефективност, която ще се финансира от Плана за възстановяване и устойчивост, е 1.4 млрд. лева. Като задължително условие в тази програма е кандидатстващите сдружения на собствениците да имат енергийно и техническо обследване, както и технически паспорт на сградите. Тези разходи са за сметка на собствениците на жилища.
Кюстендил е един от успешните примери за трансгранично сътрудничество.
Общият ресурс, който МРРБ управлява за развитие на пограничните региони на България с Република Северна Македония и със Сърбия за трансгранично сътрудничество е близо 70 млн. евро до 2027 година.
