Ако парламентарните избори бяха днес, подкрепата на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ сред всички имащи право на глас запазва паритет. Няма структурни размествания в доверието към основните институционални и партийни лидери в страната, а спадът в правителственото доверие донякъде среща спирачка в известно нежелание за оставка и особено за предсрочни избори. Това сочи независимото изследване на "Галъп интернешънъл", извършено в периода между 29 април и 6 май сред 805 пълнолетни българи чрез пряко интервю "лице в лице" сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната.
Сред общите нагласи на всички имащи право на глас символична е разликата между ГЕРБ (13.9%) и „Продължаваме промяната“ (13.4 процента). ДПС със 7.4% и „Възраждане“ – с 5.4%, заемат трето и четвърто място, следвани от БСП – с 4.9% и "Има такъв народ“ – с 4.8 процента. Също на кантар, но с цяла единица по-малко, са новата партия на Стефан Янев – 3.8% и „Демократична България“ – 3.7 на сто.
Партията на Янев все още е частично непозната, докато ДБ е формация, която традиционно се мобилизира в самата изборна ситуация, така че специално при тях е рано за каквито и да било "окончателни" прогнози.
След тях идват ВМРО и „Изправи се, България“, които "добутват" нещата едва до класиране на държавна субсидия. Близо 6% от избирателите няма да гласуват за партиите и коалициите от челната десятка, а 35% от гласоподавателите изобщо не искат да чуят дори за ходене на избори.
Каква е картината сред онези, които са решили за кого да гласуват (където се изчислява бариера от 4% и се вижда кои са формациите с изгледи за влизане в парламента)?
ГЕРБ води с 24.9% срещу 18.2% за „Продължаваме промяната“.
ДПС и „Възраждане“ са с изравнени резултати, съответно – с 11.1% и 10.5 на сто. При националистите е възможно (при това доста реално) в реална обстановка да получат допълнителен скрит (засега) вот, докато при ДПС не трябва да се изключва активизирането на традиционните им гласоподаватели в Турция.
За пореден път БСП остава на пето място – с 9.7% от „твърдите“ гласоподаватели. Докато партийното "бебе" на Стефан Янев, още преди да е проходило по същество, оглави класацията в групата на "джуджетата" – с 5.6%, следвано от ДБ с 5.5%, ИТН – с 5.4%, ВМРО – с 1.5%, „Изправи се, България“ – с 1.1% и т.н. С други думи, ако изборите бяха вдругиден, в парламента ще влязат 8 партии, а държавата ще бъде вкарана в нова и доста по-продължителна спирала от предсрочни избори.
По традиция, агенцията следи всеки месец и личното доверие на основните фигури.
Най-харесвана фигура сред лидерите в политическата власт е Румен Радев (46.4% заявено доверие), следван от Стефан Янев (29.6%), Кирил Петков (28.9%), Асен Василев (25.2%), Бойко Борисов (13.9%), Слави Трифонов (12.5%), Корнелия Нинова (12.3%), Костадин Костадинов (11.1%), Христо Иванов (9.1%), Мустафа Карадайъ (8.5%), Никола Минчев (7.9%), Атанас Атанасов (5.3 на сто).
Румен Радев е и единствената фигура с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Докато Никола Минчев, например, все още не познат в достатъчна степен на българите и данните за него тепърва ще показват каква е реалната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия елит, породена и от задълбочаващата се поляризация, като че ли създава предизвикателство за доверието в повечето политически фигури.
Устойчивостта в правителството.
Традиционният стартов кредит на доверие на правителството също традиционно свършва. Идните месеци ще докажат дали става дума за стремителен спад или за обичайната ерозия. Пред перспективата оставка обаче общественото мнение е по-скоро неохотно. Още по-неохотно остава то, когато се постави въпросът за нови избори.
Към началото на май доверието в правителството е 26%, а недоверието – 62.4 процента. Оставката му обаче искат едва 35% от анкетираните, други 41.1% са категорични, че кабинетът не трябва да искат, а останалите се колебаят.
Новите избори продължават да отблъскват 44.1% от гласоподавателите, докато моментално строяване пред урните искат 24.3 на сто от българите с право на глас. Очевидно, ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива, както и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, все още го пазят от по-сериозни изпитания. Факт, който не пречи ножицата между показателя "Оставка" и показателя „Предсрочни избори“да продължи да се затваря в негативна за властта посока…
