На днешния ден можем да си спомним за Стойчо Стефанов Мошанов (споменаван и като Стойчо Мушанов) – български политик от Демократическата партия, англофил. Той е бил министър на финансите в правителството на Андрей Тошев. Стойчо Мошанов е племенник на генерал Илия Каблешков и на политика адвокат Никола Мушанов. Стойчо Мошанов води сепаративните преговори на България със Съюзниците през лятото на 1944 година за излизане на Царство България от Втората световна война (1939-1945 г.) и за сключване на сепаративен мир с представителите на САЩ и Великобритания.
Стойчо Мошанов е роден на 25 май през 1892 г. в Дряново. През 1912 г. той завършва право в Екс ан Прованс. Участва като офицер в Балканската война. От 1919 г. е член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия. В периода 1920 – 1923 г. се присъединява към Военната лига /Военният съюз, организация на действащи и запасни офицери в България/ и масоните.
През 1935 г. Стойчо Мошанов е министър на народното стопанство и само осем дни управляващ Министерството на финансите в 53-то правителство на България, съставено от от приближения на двореца дипломат Андрей Тошев и управлявало в периода между 21 април 1935 и 23 ноември същата година. Кабинетът продължава политиката на утвърждаване на безпартийния режим, за сливане ролята на монарха в обществения живот и обезличаване на политическите формации. Увеличава се участието на държавата в икономиката
Стойчо Мошанов е народен представител в 21, 22 и 23 Обикновено Народно събрание, а през 1938 – 1939 г. е председател на двадесет и четвъртото Обикновено Народно събрание. По време на Втората световна война той е в легалната опозиция срещу управляващите, но се дистанцира от Отечествения фронт и неговата въоръжена борба.
На 8 август 1944 година Стойчо Мошанов е изпратен от министър-председателя Иван Багрянов с дипломатическа мисия в Турция, където се среща с британския посланик Хюгесън, проучвайки възможностите за излизане на България от Втората световна война. В края на месеца се връща в България, но на 30 август отива в Кайро, където е разположено средиземноморското командване на съюзниците. Той не постига практически резултати, тъй като дни по-късно Съветският съюз обявява война на България.
След 9 септември 1944 година Мошанов е държан под наблюдение от режима като активен участник в Демократическата партия. На 26 октомври 1947 година е интерниран в Търговище. На 27 април 1954 година е осъден, заедно с друг виден демократ – Митоди Янчулев, на 40 месеца затвор по скалъпено обвинение, че са подпомагали преследването на антифашисти преди Деветосептемврийския преврат. По искане на ръководството на Българската комунистическа партия, присъдата е преразгледана и на 3 декември 1955 година е увеличена на 12 години затвор.
Стойчо Мошанов умира на 10 януари 1975 г. в София. Личният му архив се съхранява в Централния държавен архив. Той се състои от десет архивни единици от периода 1918 – 1967 година. Автор е на мемоарна литература.
