Подхвърля ли ни Западът морков срещу ветото за РСМ

Кирил Петков Димитър Ковачевски подписване на меморандуми

Една от темите, които в момента силно вълнуват обществото, е ще свика ли президентът Румен Радев ново заседание на Консултативния съвет по национална сигурност за членството на Северна Македония в ЕС, както поиска премиерът Кирил Петков. Отделен въпрос е защо той го направи чрез видеообръщение във Фейсбук, а не в телефонен разговор с държавния глава.

Социологическо проучване показа, че голяма част от българите са склонни да пуснат РСМ в Евросъюза, но само след като тя изпълни ангажиментите си по Договора за добросъседство, подписан през 2017 година. Малцина са „талибаните”, който са категорично срещу това членство. Малка е и групата за безусловното влизане на съседите в общността.

По-интересно е обаче кой какво разбира под изпълнение на ангажиментите.

За едни от нашите сънародници е достатъчно македонците да не ни наричат фашисти, да изтрият обидите към нас от учебниците си по история и да запишат българите в конституцията си наравно с останалите етноси. За други – освен споменатото, да не оскверняват нашите паметници, да признаят, че до 1944-та имаме обща история и да престанат да ни я крадат. За трети – най-радикалните, това не стига, а македонците трябвало да признаят, че са си българи. Е, при това положение не е трудно да се схване защо на запад не разбират позицията ни.

Но има и нещо друго. Много българи, начело с ВМРО,

наблягат на историческите моменти в позицията ни.

А точно тях европейците отказват да разберат, защото ако тръгнат да се връщат назад във времето, ще стигнат и до своите исторически конфликти със съседите.

От друга страна Европа е много чувствителна за спазването на човешките права. Точно затова президентът Радев се съсредоточи върху правата на тези македонски граждани, които са с българско самосъзнание. И настоя те не само да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония, но и да не се оказва натиск върху тях, да не бъдат дискриминирани.

Подобна позиция европейците са склонни да разберат, но тук възниква друг проблем. Желанието на ЕС и особено на САЩ, страните от Западните Балкани да бъдат приети за членки на Съюза колкото се може по-бързо, за да бъде ограничено влиянието на Русия върху тях. Оттук идват и малко хаотичните действия на българския министър-председател Кирил Петков. Въпреки че западните ни съседи не искат и на йота да си помръднат пръста, за да изпълнят някои от договореностите, той очевидно е от онези, които смятат, че историята трябва да бъде оставена в миналото, а новите отношения с РСМ следва да се градят на нова предимно прагматична и бизнес основа. 

От тази гладна точка Петков се вкара в капан.

Хем иска да изпълни повелите на САЩ и Западна Европа, и да спечели благоволението им, хем поставя на карта съществуването на собственото си правителство. И то не само защото двама от коалиционните партньори поставят безусловното членството на РСМ в ЕС като червена линия, а тъй като болшинството българи няма да го приемат.

Случаят доста прилича на този с даването на оръжие за Украйна. Него Петков го разреши като прехвърли отговорността на парламента и запази целостта на управленската коалиция. Сега някои го подозират, че се опитва да прехвърли отговорността по казуса със Северна Македония върху президента.

"Нямаме нова ситуация в отношенията между България и РСМ, независимо от иначе похвалния диалог между двамата министър-председатели Петков и Ковачевски, така че не е ясно каква полза би донесъл този Консултативен съвет. Всъщност със своето изявление, със своя призив министър-председателят Петков се опитва да прехвърли "топката“ и отговорността за отношенията със Северна Македония върху президентската институция, така че да излезе от своята собствена отговорност и да се опита да застане под авторитета на президента", смята политологът Борис Попиванов.

Премиерът очевидно се притеснява и от поведението на "Има такъв народ". Носи се мълвата, че преди дни шефът на парламентарната им група Тошко Йорданов събрал депутатите и им заявил, че тази седмица ще напуснат управлението заради Северна Македония. Не е изключено това да е една от причините за изненадващото искане на Кирил Петков президентът да свика Консултативния съвет по национална сигурност. 

Необходим ли е обаче такъв, след като проведения през януари излезе с ясна консенсусна позиция по темата? Прокрадва се мнението, че все пак

промяна в ситуацията има

и тя наистина трябва да бъде обсъдена от КСНС. Тази промяна се състои в отношението на западните ни партньори към нас, а и за изминалите пет месеца се случиха много неща – избухна войната между Русия и Украйна, на Русия бяха наложени санкции, тя пък спря доставките на газ за някои европейски държави, включително и за България, усилено се обсъжда налагането на ембарго върху руския петрол…

По въпроса за синьото гориво на помощ ни се притекоха САЩ, които ще ни снабдяват с втечнен газ и то на по-ниска цена по думите на Петков. В същото време върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел буквално ни заплаши с неприятности, ако до края на юни, до края на френското председателство, София и Скопие не разрешат спора си и РСМ не започне преговори за членство.

"Поставям срок – ако не стане до края на френското председателство, ще трябва да призная, че ще има силна криза в отношенията ни със страните от Западните Балкани. Затова ще направим всичко по силите си, ще оказваме целия възможен натиск, за да могат двете държани да постигнат съгласие", заяви Борел. Ако това не станело, щяло да е подарък за Русия, каза още Борел. Но българската външна министърка Теодора Генчовска, която е от квотата именно на ИТН, невъзмутимо повтори твърдата позиция на страната ни.

В крайна сметка, след като

размаханата тояга много не помогна,

дали пък не дойде времето за моркова?

Неочаквано Европейската комисия представи доклад за състоянието на Шенген през 2022 година. В него се припомня значението на доизграждането на Шенгенското пространство и се призовава Съветът на Европа да приеме решенията, които да позволят на България, Румъния и Хърватска да станат официално част от него, предвид факта, че са изпълнени всички критерии.

Те, критериите са изпълнени отдавна, но досега, къде любезно, къде не толкова, този въпрос беше отклоняван. Още по-любопитното е, че неотдавна ни посети най-върлият противник на пускането ни в Шенгенското пространство – нидерландският премиер Марк Рюте, за да си поговори с държавните ни мъже.

Кой знае, може пък наистина има нужда от ново свикване на КСНС под егидата на президента. И то не толкова, защото има някаква промяна в отношенията ни със Северна Македония, а за да преценим колко голям морков ни предлагат западните партньори срещу вдигането на ветото и дали си заслужава. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст