На днешния ден през 1966 г. възстановеното копие на парахода "Радецки" е пуснато на вода в Русе. Австрийският пътнически параход е построен през 1851 г. и е бил предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова.
Наречен е така на името на фелдмаршал Йозеф Радецки (на немски: Johann Josef Wenzel Graf Radetzky von Radetz; на чешки: Jan Josef Václav hrabě Radecký z Radče). Той е чешки благородник в Кралство Бохемия от Свещената Римска империя (граф) и изтъкнат военачалник (фелдмаршал) от Австрийската империя от първата половина на XIX век.
На него е посветен прочутият марш на Йохан Щраус – баща – "Радецки марш", и е наименуван австрийският кораб "Радецки", с който четата на Христо Ботев достига и слиза на българския бряг на река Дунав. Франц Грилпарцер пише за Йозеф Радецки поемата "Австрия е в твоя лагер".
Параходът "Радецки" е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
На 16 май и 17 май 1876 г. корабът извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитана писмено обръщение-ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като пояснява: за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество: България. Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.
На този параход и знаменития преход на Ботевата чета с него Иван Вазов още същата 1876 година посвещава популярните стихове, превърнали се в последствие в патриотична песен:
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и Радецки гордо плува
по златни вълни.
Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен. В началото на 60-те години на миналия век в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите.
Между 1964 и 1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач "Пловдив" с водни колела (долапи), като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход.
В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей.
Днес е един от Стоте национални туристически обекта.
В момента корабът се намира в специално изградено за него място на Козлодуйския бряг. Корабът "Радецки" стои застопорен на кея на пристанището в Козлодуй и вече не е плаващ заради това, че не е минал технически прегледи. Припомняме, че разрешителното за плаване на "Радецки" изтече на 11 април тази година.
Музеят "Параход "Радецки" е единственият пътуващ параход музей на Балканския полуостров и в България. Когато беше в движение той осъществяваше пътувания при организирани групи ежегодно от месец април до края на месец октомври.
