„Продължаваме промяната” продължава играта на „Прескочи кобила” за приемането на еврото у нас. Кобилата в случая е БНБ. В тази роля донякъде са и коалиционните партньори на "Промяната" без демократите. Защото, да се одобрява от Министерски съвет технически план за въвеждането на единната европейска валута без да има генерален план или разписана стратегия как това ще се случи и какъв ще е ефектът за гражданите и фирмите, е дълбоко погрешно и може да струва скъпо. Прилича на аванс от Бойко за озеленяване на магистрала, за която няма нито строително разрешение, нито избран изпълнител.
Каква тогава е промяната?
Новини от „кухнята”.
Два коалиционни съвета не стигнаха, за да се подредят нещата по правилния ред. Още на първия от БНБ са заявили, че за да се направи анализа за отраженията от приемането на еврото, трябва правителството първо да одобри структурата на документа, тематичното покритие. Няма как от БНБ да пишат неща, които после да се окажат встрани от изискванията на изпълнителната власт.
Структурата на анализа отдавна е написана и одобрена и върната на Централната банка с някои незначителни забележки. Те са отразени от БНБ и структурата е върната за одобрение. Всъщност основната част от анализа ще бъде изработена в БНБ, на има и част, за която отговаря Министерството на финансите.
За да започне да се пише изследването е необходимо министърът на финансите да изпрати писмо на Централната банка. Това обаче не се случва. В БНБ очакват стартовия сигнал всеки ден, но такъв няма. Асен Василев е безмълвен.
От БНБ питат какво точно трябва да се изследва по отношение на отраженията на приемането на еврото върху доходите – плаващите и фиксираните – като например пенсиите.
Защото логичен е въпросът: Как би оцелял един български пенсионер с 200 евро месечна пенсия в държава-член на Еврозоната.
Правителството не е обявило своята гледна точка
– с по-ниски доходи ли да се влезе в Еврозоната и след това да се върви към конвергенция или да се вдигнат доходите предварително. И ако "да" как? А това всъщност е един от основните въпроси за приемането на въпросното решение.
Асен Василев настоявал анализът да се направи в спешен порядък. Но БНБ държи на срока, за който са се разбрали – около 3 месеца, т.е. до края на август, за да може през септември, когато се събере парламентът да има на какво да стъпи в дискусиите си.
Политици са и затова доходите са им важни. Затова и становището на вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова, лидер на БСП, не би трябвало да изненадва никого. Всъщност, казаното от нея е залегнало и в коалиционното споразумение.
Ето какво заяви тя след проведения на 27 май Министерски съвет, който на практика прие Националния план за въвеждане на еврото:
„Министрите на БСП гласувахме против приемане на Национален план за въвеждане на еврото, като се позовахме на споразумението за съставяне на правителство. В него е записано, че решението ще се вземе след изготвяне на анализ от БНБ за ефектите. Такъв анализ все още не е изготвен. Този анализ ни е необходим, за да преценим последиците за доходите на българите, бедността и неравенствата, както и за ефекта върху икономиката и цените".
Нинова добави, че още с приемането на България за член на ЕС бе ясно, че ще приемем еврото. "Кога да стане това, зависи от нас. Трябва да вземем информирано и разумно решение, а днешното (от 27 май – бел. ред.) не е такова", каза тя.
"Позицията на Българската социалистическа партия е категорична – ние имаме решение на Конгреса, че БСП подкрепя влизането на България в Еврозоната", заяви народният представител от БСП за България проф. Румен Гечев, но подчерта, че всяка страна – кандидат или вече член на Европейския съюз, сама преценява кога и при какви условия да стане член на Еврозоната. Той даде за пример Швеция и Дания, които след референдум са решили да не се присъединяват към Еврозоната, а Полша, Унгария и Чехия също не възнамеряват в близките години да го направят.
"Тоест България трябва точно да си направи сметката защо едни страни са членки, други не са, какви са техните аргументи, къде е България и какви предимства бихме имали, влизайки в Еврозоната". Това коментира социалистът и допълни, че има големи предизвикателства.
Междувременно стана известно, че
румънските власти са отложили приемането на еврото за 2029 година.
Министрите от ИТН и депутатите от партията на Слави също оказват съпротива.
Според Любомир Каримански, председател на бюджетната комисия в парламента и депутат от „Има такъв народ“, Националният план за приемането на еврото в България се гледа от МС, въпреки липсата на анализ. Той беше силно изненадан, че въпросната точка фигурира в дневния ред на Министерския съвет от 27 май, въпреки договорките на двата експертни коалиционни съвета за предварителен анализ на ползите от въвеждането на еврото, рисковете и датата за въвеждането му 1 януари 2024 година. Председателят на бюджетната комисия в парламента отбеляза, че това, което прави впечатление, е че в прессъобщението за дневния ред на заседанието на правителството, предназначено за медиите, въпросната точка липсва.
Оказа се, че въпросната "точка" я няма и в деловодната система на Министерския съвет. Или поне това става видно от публикуваните решения, гласувани от правителството на 27 май.
"На двата коалиционни експертни съвета, ние се договорихме преди да влеза тази точка да имаме анализ на ефектите от въвеждането на единната европейска валута. Този анализ трябваше да бъде изготвен между Министерството на финансите и Българската народна банка и съответно трябваше да включва основните промени, ползи, разходи и всички предизвикателства, които стоят пред страната ни при въвеждане на еврото в България“, посочи депутатът.
По думите му преди да има такъв подробен анализ, така както е било записано и в коалиционното споразумение, не би трябвало да се приема техническият и оперативен план за въвеждане на еврото.
Каримански посочи, че въпросният Национален план за еврото е този, който е познат на обществото от юни месец 2021 година. По думите му промени в него няма, въпреки променената обстановка. Той припомни, че на 31 май (вторник) в зала „Изток“ на парламента ще се състои дискусия за приемането на еврото, на която са поканени преподаватели, работодатели, синдикалисти и всички заинтересовани страни.
Да напомним, че точката бе в дневния ред на предишно заседание, но тихомълком бе оттеглена, след като сутринта преди заседанието Любомир Каримански повдигна въпроса защо първо не е имало дебат по въпроса.
След съдбоносното решение на МС,
взето с… незнайно колко гласа "За", но със сигурност – с 8 против (за министрите на БСП и "Има такъв народ" става дума), министър Василев обясни, че по същество приетият документ е оперативният план, който дава ясни срокове и задачи към банките, платежните и държавните институции как точно да бъде въведено еврото, как ще става превалутирането, обръщането на депозитите и заемите от левове в евро.
Той поясни, че остава настоящото съотношение между лева и еврото и срокът от 1 януари 2024 година. Напомни, че има поне 18 месеца техническа подготовка преди това и затова реално няма много време.
По странно стечение на обстоятелствата също на 27 май Икономическият и социален съвет на Република България прие на пленарната си сесия становище на тема „Национален план за въвеждане на еврото“.
В становището се подчертава, че решението за ускорено присъединяване към еврозоната се потвърждава напълно в сегашната ситуация, когато на преден план излиза необходимостта от адекватна и своевременна реакция на новите геополитически реалности и перспективи.
В този смисъл, Съветът изразява пълна подкрепа за възможно най-гладък и с най-малко смущения процес по въвеждане на еврото в ежедневието на гражданите, бизнеса, общините, финансовите и държавни институции. Това трябвало да стане като стриктно се прилагат принципите, регламентирани в проекта на Националния план включително ефективност, отговорност, прозрачност, ясни правила за превалутиране, сигурност и защита на потребителите, предпазване от нанасяне на вреди на гражданите, минимизирани публични разходи и специално внимание към най-уязвимите лица.
