Брутният външен дълг на странатани в края на март тази година възлиза на 41.54 млрд. евро (55.3% от брутния вътрешен продукт), което е с 2.49 млрд. евро (6.4%) повече в сравнение с края на март 2021 година. Тогава сумата е била 39.05 млрд. евро (57.5% от БВП), съобщава Българската народна банка (БНБ).
Краткосрочните задължения са 6.97 млрд. евро (16.8% от брутния дълг, 9.3% от БВП) и се увеличават с 867.9 млн. евро (14.2%) спрямо края на март миналата година.
Дългосрочните задължения възлизат на 34.57 млрд. евро (83.2% от брутния дълг, 46.1% от БВП). Те се увеличават с 1.62 млрд. евро (4.9%) на годишна база (32.95 млрд. евро, 84.4% от дълга, 48.5% от БВП).
Към края на март тази година 25.73 млрд. евро (61.9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. От тях в евро са деноминирани 81.6% от брутните външни задължения, при 84.4% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление
в края на март е 7.55 млрд. евро (10.1% от БВП). На годишна база той намалява с 311.7 млн. евро (4%).
Външните задължения на Централната банка са 1.94 млрд. евро (2.6% от БВП). Сумата се повишава с 1.10 млрд. евро (131%) спрямо края на март 2021 г. (839.3 млн. евро, 1.2% от БВП).
Заемите от чужбина на сектор "Други парични финансови институции" (Банки и фондове на паричния пазар) са 5.08 млрд. евро (6.8% от БВП). Те се увеличават със 758.8 млн. евро (17.5%) спрямо края на март 2021 г. (4325.7 млн. евро, 6.4% от БВП).
Външните задължения на други сектори (поради тримесечната отчетност на фирмите данните подлежат на ревизия) са 12.68 млрд. евро (16.9% от БВП). Сумата им нараства с 565.6 млн. евро (4.7%) спрямо същия месец на миналата година (12 114 млн. евро, 17.8% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране (данните подлежат на ревизия) е в размер на 14 28 млрд. евро (19% от БВП), което е с 376.2 млн. евро (2.7%) повече в сравнение с края на март година по-рано (13.91 млрд. евро, 20.5% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 34.4% към края на март, при 35.6% година по-рано.
