Преди пет години се смяташе, че никога няма да има инфлация. Сега ситуацията е друга – с фискален дефицит и отрицателни лихви. Това каза Калин Христов, подуправител на БНБ, по време на кръглата маса в парламента по темата за приемане на еврото.
През юли 2021 г. ЕЦБ направи преглед, в който отбеляза, че ще има перманентна потисната инфлация.
После дойде ковид пандемията – с масирано свиване на търсенето и предлагането. Тогава се приложиха мерки за стимулиране на паричната политика. Отпуснаха се помощи за хората и бизнеса, изкупуваха се облигации. Това пък вля голяма ликвидност и създаде условия за инфлацията.
Стимулирането обаче продължи по-дълго от необходимото. При ЕЦБ до март тази година, а при ФЕД – малко по-рано – в края на миналата година.
От началото на 2021 г. започна растеж на инфлацията, като се очакваше той да утихне сам.
Върху този инфлационен потенциал обаче се добави и войната в Украйна. Това създаде един допълнителен шок.
В България инфлацията се внесе отвън чрез високите цени на суровините и горивата. Повечето фирми у нас вече открито говорят за липсата на кадри като един засилващ се проблем. Така че, за да си отигурят служители компаниите са готови да плащат и по-високи възнаграждения, за да запазят или привлекат работници.
Заради това, че инфлацията е висока по целия свят, у нас няма как да се борим с нея. Трябва да се търсят места, в които да действаме. Например, повече контрол върху дейността на монополистите, за да се следи движението на цените. Трябва да се търсят начини за увеличаване на броя на работещите. Високата инфлация може да се спре с високи лихви и рецесия, отбеляза Калин Христов.
