Александър МАРИНОВ
Когато цялата пара на локомотива отива за надуване на неговата свирка, логично е да се предвиди, че композицията не тръгва от гарата. Нещо подобно по времето на тройната коалиция сподели един от лидерите на БСП Румен Овчаров: „Седим във вагона, клатим се напред-назад, правим се, че се движим, но влакът стои на едно място”. Днес има известен напредък – коалицията е не тройна, а четворна, но бодрата „пропаганда на успехите” се вихри така, че почти всички предишни управляващи зеленеят от завист. Може би (засега) само Бойко Борисов удържа на конкуренцията на Кирил Петков и неговата чета.
Впрочем, като споменаваме думата „зелено” наред с името на сегашния премиер, веднага идва наум оптимистичното му скорошно заявление, че „до края на годината ще бъдем по-зелени и по-независими” (от руския газ – б.а.). Вярно, че сложи едно „надявам се” в началото на изречението, но все пак изявлението бе направено на Световния икономически форум в Давос, където се събират хора, боравещи не с надежди, а с разчети и доказателства.
Ако слушаме повечето експерти
и дори политици от Европа (между другото, доста предпазливи, когато се заговори за важните неща), тази работа със скъсване на оковите на газовата зависимост ще отнеме доста повече време и освен това ще струва много пари. Въпросът е кой ще плаща.
Аналогично изобилие на бодрост, неподплатено с аргументи, ни поднесе и съвкупното правителство, приело светкавично Националния план за въвеждане на еврото у нас. Това се случи въпреки настояването на част от коалиционните партньори въпросът да се отложи до приемането на цялостен анализ за последиците от тази важна стъпка. Нещо повече, ако е вярна разпространяваната информация, че правителственото решение е прието с гласуване, при което гласовете „за” и „против” са били разделени почти по равно, това би трябвало не да ни въодушеви, а да ни разтревожи. Големият проблем не е в нарушаването на неписаното правило, че – особено по важни точки – кабинетът трябва да постига консенсус, обратното означава фактическо разцепление в изпълнителната власт. Много по-странно (и притеснително) е, че
управляващите вземат важно решение,
без да разполагат със солидни доказателства за неговите ефекти. По признание на вицепремиера Асен Василев „такъв анализ се изготвя в момента от Министерството на финансите и БНБ. В момента чакаме БНБ и след това той ще бъде публикуван”. Но ако обосновката все още е в процес на подготовка, тогава на какво основание се бърза с приемането на плана? И на какво се крепи ентусиазираната увереност на властимащите?
Някои настървени в лоялността си към властта медии развиха тезата, че „българската позиция за въвеждане на еврото е въпрос на политическо решение, а не на приемане на национални планове и писане на анализи”. Ако възприемем подобна теза, истината е, че най-лошите ни предположения относно начина на вземане на стратегически политически решения изглежда се потвърждават.
Този бликащ оптимизъм на министър-председателя, който в началото се възприемаше със симпатия и одобрение от мнозина, вече дразни обществото, защото укрепва усещането, че ни вземат за наивници. И още по-лошо – започва да мирише на опити да се приложат класическите техники на пропагандата, но в условията на дигиталната епоха. Всички се позовават на прочутата фраза на Гьобелс за стократно повторената лъжа, но изкушаващите се да използват тези похвати трябва да знаят, че мисълта на идеолога на Третия райх обикновено се цитира частично и извън най-важния аргумент. Според него ефектът от постоянно разпространяваната неистина върху населението е сигурен, само ако то бъде изолирано от влиянието на „икономическите и политическите фактори и пропагандата на противника”. Когато действителността започне да опровергава пропагандата,
работите винаги завършват зле,
за съжаление не само за пропагандистите, но и за цялото общество. Тук никаква пиар-изобретателност (казано на съвременен език) не може да помогне. Има един любопитен момент от последните дни на нацистка Германия. Когато фронтът се приближил на няколко десетки километра от Берлин и артилерийската канонада се чувала съвсем ясно, от ведомството на Гьобелс решили да успокоят разтревожените граждани, като разпространили информацията, че наблизо се снима грандиозна кинопродукция, посветена на победите на германското оръжие. Дали това е помогнало, всички са наясно.
Едва ли някой ще възрази, че едно солидно държавно управление не само не бива да сее страхова психоза, но и следва да осигурява сигурност и увереност в способността на обществото да се справи дори с тежки предизвикателства. Тази задача обаче не може да бъде постигната с бодряшки заявления и подхранване на нереалистични очаквания, особено в нашето време, когато информацията и аргументите са достъпни, поне за хората, които имат глави на раменете си. Погрешно е да се представят оптимистични очаквания за най-доброто като вероятен резултат от действията на управлението. Няма никаква полза от заявления като „българските компании, превозвачи и бензиностанции няма да получат стреса, който е факт за доста други страни”, ако завършиш изречението с фразата „важно е цените, които имаме в момента, да не се повишат”. Или „това е много важно и трябва да го решим преди зимата”. Ами, като трябва, решавайте го, а не ни обяснявайте какво трябва да направите в бъдеще време.
В края на краищата, добрите намерения на властта сами по себе си нямат особена стойност, ако не бъдат подсигурени с действия, които водят до реални резултати за мнозинството от хората.
Както показаха последните дискусии
на Тристрания съвет за социално партньорство, въпреки голямото и разбираемо разнообразие от мнения на отделните страни, почти всички (с изключение на правителството) са силно резервирани към реалния ефект от антиинфлационните мерки, най-вече за силно уязвимите групи от населението. Дори самата уговорка на вицепремиера Василев, че целта е „да се овладее инфлацията по линия на горивата и хранителните продукти, доколкото това е възможно”, в съществена степен дезавуира изявленията на премиера Кирил Петков като главен отговорник за оптимизма в кабинета.
Впрочем дали има някакво овладяване на инфлацията в резултат на думите и действията на правителството, всеки може да прецени, ако си пази и сравнява касовите бележки от покупките на основните потребителски стоки през последните месеци.
Останалото е пара в свирката.
