Парламентарната комисия по бюджет и финанси организира на 31 май в Народното събрание Кръгла маса на тема „Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България – ползи, предизвикателства и рискове“.
Основният инициатор на дискусията – председателят на бюджетната комисия – Любомир Каримански обясни, че тя се организира във връзка с Националния план за въвеждане на еврото в България, който бе приет на 27 май с решение на правителството.
Каримански отбеляза, че в коалиционното споразумение ясно е разписано, че едва след като от Министерството на финансите и БНБ направят анализ на позитивите и негативите от приемането на еврото, ще се премине към оперативния и технически план.
"Това е логическата цялост на процеса, акцентира Каримански и допълни: и заради това звучи малко странно, че първо ще изпълняваме техническата и оперативната част, а после ще се върнем на така наречения стратегически документ". обясни Каримански. Идеята на анализа за плюсовете и минусите е да послужи за вземането на правилното решение дали датата 1 януари 2024 г. е реалистична и да се прецени дали въвеждането на новата валута се извършва в подходящ за страната ни икономически момент, уточни той.
Каримански неслучайто говори за подходящия икономически момент. Когато бившият финансов министър Милен Велчев, поканен да участва в дискусията, даде за пример страни като Естония, Литва, Латвия и Словения, със сходни проблеми като нашите – като например висока инфлация, но въпреки това – без колебание, влезли в еврозоната, председателят на бюджетната комисия напомни, че тогава Европейската централна банка не е била напечатала толкова много пари и е провеждала политика далеч по-рестриктивна от сегашната.
Освен това Каримански обърна внимание, че когато през юни 2021 г. Националният ни план за въвеждане на еврото е бил изработен, ситуацията е била доста по-различна от сегашната. За присъстващите бе крайно любопитно тези наблюдения да бъдат коментирани и от финансовия министър Асен Василев, но той не присъства на форума. Дали "липсата" му бе продължение на линията на поведение на управляващите спрямо депутата от ИТН – Любомир Каримански, чийто избор за гуверньор на БНБ бе миниран от "Продължаваме промяната", можем само да гадаем.
Все пак от Министерството на финансите бяха изпратили заместник-министърът Ивайло Яйджиев, който се представи като тесен специалист по темата – обясни, че три години е проучвал в докторантурата си как страните "в" и "извън" еврозоната са се справили с финансовата криза от 2008 година.
Той специално обърна внимание на четирите критерия, които трябва да изпълним за членство в еврозоната. По отношение на размера на бюджетния дефицит, държавния дълг и номиналния дългосрочен лихвен процент, той обобщи, че няма да имаме никакви проблеми. По-различно обаче щяло да бъде с ценовата стабилност.
Яйджиев обясни, че според дефиницията за ценова стабилност това е, когато темпът на инфлацията не надвишава повече от 1.5% средния темп на инфлация в 30 държави членки с най-добри резултати. Но успокои присъстващите, че това е условен критерий и зависи от конкретния момент, в който приемем еврото. Като цяло той бе оптимист, че ще отговорим и на този критерий и уточни, че в конкретния случай ще ни помогне и примерът на Хърватска, която също е кандидат и най-вероятно ще влезе в еврозоната на 1 януари 2023 година.
Тъй като в рамките на Кръглата маса многократно се говори за конвергенция, Ивайло Яйджиев обясни, че тя не е критерий, който трябва да покрием, а по-скоро се цитира, когато се поставя въпросът дали българската икономика ще издържи на конкурентния натиск на еврозоната. Според заместник-министъра българската икономика е конкурентна в условията на фиксиран валутен курс, но въпросът е дали ще можем да продължим да растем по-бързо – с по-ниски лихвени проценти, с по-ниски такси и с по-висок кредитен рейтинг. Оказва се обаче, че не това пише в конвергентния доклад на ЕЦБ и че от него не лъха оптимизъм по отношение на България.
Като отличник на изпит Яйджиев отчете, че изискванията по Европейския валутен механизъм II (ERM II) се изпълняват по вече приет екшън план – ние се съобразяваме с тях – както по отношение на несъстоятелността, така и за управлението на държавните предприятия, и при прането на пари.
За да бъде още по-убедителен, заместник-министърът на финансите се позова на коалиционното споразумение, където е записано, че трябва да влезем в еврозоната възможно най-скоро.
"Датата – 1 януари 2024 г. е фиксирана от няколко правителства преди нас. Освен това тя стъпва и върху друг ангажимент, записан в коалиционното споразумение, а именно – присъединяване при фиксиран курс от 1.95583 стотинки за едно евро" – подчерта Яйджиев и допълни, че за да се спази въпросната дата, е необходимо технологично време с продължителност 18 месеца.
Накрая той спомена и за анализа – да, той бил записан в коалиционното споразумение, но по думите му той трябвало да залегне в основата на мащабната, разяснителна кампания – а за нея има още време – тя ще протече година преди влизането ни в еврозоната.
Яйджиев успокои присъстващите, че все още няма изоставане – анализът щял да бъде направо изгълтан от Министерството на финансите, и от БНБ, които имали голям апетит към него, заради което се очаква, че ще го изготвят изключитено експедитивно. Тук Каримански отново припомни коалиционното споразумение, според което първо трябва да се направи анализът, а после да се премине към Плана.
Бившият финансов министър Владислав Горанов коментира, че е леко озадачен от притесненията на председателя на бюджетната комисия и препоръча на народните представители, докато тече анализът, да не блокират техническите действия на правителството и по-конкретно извършването на необходимите законодателни промени. Причината – много е вероятно накрая анализът да покаже, че от приемането на еврото има повече полза, отколкото вреда. В същото време обратното броене вече е започнало и има вероятност 18-е месеца да не стигнат.
Депутатът от БСП проф. Румен Гечев настоя за приоритизирането на анализа и не скри възмущението си, че повече от десет години след членството ни в ЕС такова изследване не е било поръчано на БАН и на Икономическия университет. Той не прие позицията, изразена от някои привърженици на бързото влизане в еврозоната, че, попадайки в нея, ние ще се сбогуваме завинаги с банковите фалити.
"Когато цяла Южна Европа изпадна в цайтнот през 2008 г. и през 2009 г. страните, които бяха най-зле, бяха държави от еврозоната" – припомни Румен Гечев. А министърът на енергетиката Александър Николов постави реторичен въпрос: След като от случващото се в енергийния сектор ясно виждаме, че през последните 10 години енергийната политика на Европа далеч не е безгрешна, то какво бихме могли да очакваме, ако грешки се допуснат и във валутната, и в монетарната политика?
Депутатът Йордан Цонев от ДПС също постави въпрос: "Щом еврозоната ни е цел, защо не гледаме какво правят страните в нея, а се свиваме фискално. Кой друг го прави?! " И за да се аргументира, защити позицията, че в момента никоя държава в еврозоната не се придържа към спазването на критериите от Маастрихт.
"Хърватска ще я приемат през 2023-а – само година, след като е била в чакалнята. Това е повече от революционно – това е абсолютно футуристично!" – възкликна Цонев. Той продължи с примерите, обяснявайки, че при сегашната макроикономическа ситуация страните от еврозоната, противно на всички правила на фискалната политика, теглят заеми, за да спасяват цели отрасли, като животновъдството, например.
"Сега трябва да имаме други цели – да съхраним максимално производството, работната сила и отраслите. Трябва да смекчим ударите за икономиката и бизнеса, но не с фискална консолидация! Защото, ако някой си мисли, че е Дейвид Копърфийлд на финансите, нека да заповяда!" – завърши Йордан Цонев. Преди това той се огледа в залата и съжали, че го няма финансовият министър. Явно сравнението с прочутия илюзионист бе направено заради него.
